Абсолютен контрол [bg]

Бенет не беше отговорил, макар че вече беше прослушал разговора. При убийство стандартната практика беше да съберат данните от спешните центрове. Оттогава беше прослушал записа толкова много пъти, че го беше запомнил наизуст.

- Обажда се специален агент Джоузеф Грант, ФБР. Пратете линейка в ранчо „Летящите рога“ на магистрала 290 на точно петнадесет километра извън Дрипинг Спрингс. Спрял съм със син „Шевролет Тахо“. Жертвата е с огнестрелна рана.

- На каква възраст е?

- На четиридесет и две. Вижте, нямам време. Трябва да се обадя и другаде.

- Раната животозастрашаваща ли е?

- Все още не знам... Тоест, да, така е, вероятно е смъртоносна. Пратете някого. Побързайте.

- Сър, знаете ли името на жертвата?

- Жертвата съм аз. Разбирате ли? А сега действайте. И побързайте.

Бенет потръпна при спомена. Джо Грант е знаел, че ще бъде убит, и се беше обадил сам, за да му помогнат и да го отнесат. А другият разговор? Той беше с жена му. Мистериозно изтритото гласово съобщение от телефона й. Съобщението, за което Едуард Мейсън му нареди по никакъв начин да не помага да бъде възстановено. Точно затова Бенет беше толкова разстроен - защо Джо не се беше обадил на него или на някой от другите агенти в остинското управление? Защо вместо това беше звъннал на жена си?

- Къде са те момента? - сепна го Мейсън.

- Нямам представа. Полицаите се опитали да ги преследват, но нито една от колите им не е можела да се мери с ферарито.

- Това е огненочервен спортен автомобил. По това време на нощта едва ли има много такива по улиците. Добре тогава. Пратете екип до дома й, както и до къщата на Потър. Искам да доведете и двамата за разпит.

- Съмнявам се, че са там. Искам да кажа, предвид обстоятелствата...

- Тя все трябва да е някъде. Тя е майка, а не престъпен гений. Просто си върши работата. Намери я.

- И колата, сър.

Бенет едва успя сподавено да измърмори още нещо, но Мейсън затвори.