Обратен камуфлаж [bg]

Очите й проблеснаха. Той знаеше, че е прав. Почти мигновено усети и дълбочината на чувствата си. Тя все така силно го привличаше.

— Това означава ли, че знаехте за смяната, която се извършваше на трети терминал?

— Не, не знаехме. Трябва да ми разкажеш за това.

След това той продължи да споделя с нея всичко, което бе научил от Айзис Херик, съзнавайки, че това изрично противоречеше на инструкциите на сър Робин Текман. Той не си правеше илюзии. Съзнаваше, че Текман все още го използва, и реши, че може да се довери на собствената си преценка за това какво да й каже. Тя слушаше съсредоточено, запаметяваше характерните подробности, картотекираше ги и ги подреждаше, за да може да си ги припомни след часове в полза на контрольорите си в Тел Авив. Когато той свърши, тя му зададе поредица от проницателни въпроси относно проследяването на заподозрените. Той не успя да отговори на всичките, но въпреки това тя осъзна значимостта на специалната англо-американска договореност.

— Защо е това? Защо не използват другите европейски служби?

— Защото не им вярват.

— Но това е нередно. Само преди няколко месеца французите докладваха на англичаните за заподозрени алжирци. Ние подпомагаме всички европейски агенции по отношение на ислямистките терористични ядра, като споделяме информация за движението и миналото на заподозрените. Това е единственият начин.

— Сигурен съм, че много хора ще се съгласят с теб, но не аз съм формулирал политиката. — Той замълча и отново я погледна. — Някога хрумвало ли ти е, че ние общуваме най-добре именно на това ниво — като обсъждаме проблеми на шибаното разузнаване?

— Да — отвърна тя, сякаш това й е било ясно открай време.

— Е — безрадостно се усмихна той, — нека помислим за връзката между Сами Лоз и размяната на „Хийтроу“. Какво предизвестие за пътуването на Норкуист получихте?

— Осемнадесет месеца.

— А как разбрахте къде отива?

— Чужди разузнавания — отвърна тя.

— О, стига, Ева! Какви чужди разузнавания?

— Не мога да ти кажа. Оперативна сигурност.

— Добре, добре. — Той се предаде с вдигане на ръце. — Кога чухте, че има заплаха за живота му?

— Точно преди да се кача на самолета на летище „Кенеди“. Нашите хора наблюдаваха един уеб сайт. Нямаше нищо категорично, но решихме, че вероятната цел е Норкуист, и ми бе наредено да го настигна колкото се може по-бързо на „Хийтроу“ и да го предупредя.

— Вашата служба е била пред всички останали в този случай. Доколкото разбирам, британците са разбрали едва преди покушението.

Тя сви рамене.

— Така, значи настигна го на „Хийтроу“. Предупреди ли го?

— Тъкмо се канех да го направя, но забелязах въоръжени полицаи, за които знаех, че са там, за да го пазят, така че реших, че ще е по-добре да изчакам и да говоря с него за другите неща по-късно. Смятах, че е в безопасност.

— Вашата служба направи ли предположението, че Сами Лоз е подхвърлил информация за плановете на Норкуист на бъдещите му убийци?