Обратен камуфлаж [bg]

— Знаех, че накрая ще ме откриеш.

— Не те открих аз. Текман беше. Помниш ли го?

— Разбира се. Работех за тях също както и ти, Боби.

Той поклати глава.

— Защо тогава не ми каза? Трябваше просто да ми обясниш за майка ти. Щях да те разбера. — Очите му я проучиха на светлината от осветения басейн под тях. Косата й беше много по-къса и все така без един сив косъм. Използваше по-малко грим от преди и беше качила едно-две кила, които си личаха на бузите й. Правеха я да изглежда по-млада. — Изглеждаш добре — тихо каза той. — Наистина, много по-добре отколкото изглеждаше в Ню Йорк. — Замълча, разгледа я внимателно и избухна. — Господи…, нима не си в състояние да разбереш какво изпитвах към теб.

— А ти? — тя спокойно се обърна към морето. — Някога хрумна ли ти да се запиташ какво ми беше на мен в Ню Йорк?

— Естествено. Опитах се да говоря с теб за Томас. Каза ми толкова малко, че си помислих, че… Виж какво, опитах се. Знаеш това.

— Никого не познавах. Само теб. Ти беше единственият човек, който знаеше какво съм преживяла. Никой друг в Ню Йорк дори не подозираше за съществуването ми. Разбираш ли какво имам предвид? Никой не знаеше, че съм загубила Томас и какво означаваше това за мен. — Замълча. — Нямаше да се получи, Боби. Никога. Ние… Любовта ни…

— Стана жертва на обстоятелства — довърши той.

Тя направи гримаса.

— Да, щом предпочиташ да го формулираш по този начин. Но тя също така бе разрушена от теб, Боби. Ти не знаеше как да разговаряш с мен. Може би защото не бяхме равнопоставени. Аз изгубих моя син. Ти едва познаваше твоя. За теб той бе просто бегло неколкоседмично познанство. Това е. — Тя стисна зъби и в очите й бликнаха сълзи.

Той докосна рамото й.

— Всичко е наред.

— Не, не е! — изсъска тя и се отдръпна от него. — Точно това е. Не е наред. Аз не съм англичанка. Аз трябва да мога да говоря за това и да съм с някой, който разбира какво означава смъртта на сина ми за мен сега — днес. Болката не си отива, разбираш ли? Не спира просто ей така.

— Съжалявам! — Лумналата в очите й болка го бе развълнувала. — Признавам си този недостатък, но аз не съм отговорен за смъртта му. Опитах всичко възможно, за да го спася. — Той замълча. — Знаеш, че ако ти и майка ти не бяхте толкова близки с Виктор Липник, Томас никога нямаше да види това, на което стана свидетел в Босна. Нямаше да представлява заплаха за Липник. Твоят любовник Виктор Липник уби Томас, не аз…