Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
— Няма да спечелим нищо от едно въстание — каза епископът, — а може да изгубим всичко. Мъчно ми е, като си помисля за трагедията да изпратим Миро и Уанда да застанат пред съда на друга планета, особено пък след като са толкова млади. Ала съдът несъмнено ще вземе това предвид и ще се отнесе снизходително. Като се подчиним на заповедите на комитета, ще спестим на тази общност много страдания.
— Не смяташ ли, че евакуирането от този свят също ще причини на хората страдания? — попита Ендър.
— Да. Да, така е. Но е нарушен законът и наказанието трябва да бъде понесено.
— Ами ако законът се основава на неразбиране и наказанието е прекалено голямо за извършения грях?
— Ние не можем да бъдем съдници за това — отвърна епископът.
— Тъкмо ние сме съдници за това. Ако се подчиним на заповедите на Конгреса, тогава признаваме, че законите са добри и наказанието е справедливо. Възможно е в края на това събиране да вземете точно такова решение. Но преди да го вземете, трябва да узнаете известни подробности. Някои от тях мога да ви кажа аз, но други — единствено Ела и Новиня. Не бива да вземате решение, без да научите всичко, което ние знаем.
— Винаги съм доволен, когато научавам колкото е възможно повече — каза епископът. — Разбира се, последното решение ще вземе Боскиня, а не аз…
— Последното решение принадлежи на всички вас — държавният, религиозният и интелектуалният елит на Лузитания. Ако един от вас реши да е против въстанието, то ще бъде невъзможно. Боскиня не може да бъде водач, без подкрепата на църквата. А без подкрепата на гражданската власт, църквата няма никаква сила.
— Ние нямаме власт — каза дом Кристау. — Можем само да изразим мнението си.
— Всеки пълнолетен човек в Лузитания гледа към вас, за да получи мъдрост и справедливост.
— Пропускаш четвъртата сила — каза епископ Перегрино. — Себе си.
— Тук аз съм фрамлинг.
— Един твърде необикновен фрамлинг — отвърна епископът. — За четиридневния си престой тук завладя душите на този народ по начин, от който се боях и който предсказах. Сега ни съветваш да въстанем, а това може да ни струва всичко. Ти си толкова опасен, колкото и сатаната. А ето че сега си застанал пред нас, готов да се подчиниш на властта ни, сякаш не си свободен да вземеш совалката и да отпътуваш със звездолета към Трондхайм заедно с нашите двама млади престъпници на борда.
— Подчинявам се на властта ви — рече Ендър, — защото не искам да бъда фрамлинг тук. Искам да стана ваш гражданин, ваш ученик, ваш енориаш.
— Като Говорител на мъртвите ли? — попита епископът.
— Като Андрю Уигин. Притежавам някои умения, които могат да са от полза. Особено ако въстанете. А имам и още една работа, която няма да мога да свърша, ако хората бъдат отведени от Лузитания.
— Не се съмняваме в искреността ти — рече епископът. — Но трябва да ни простиш съмненията да споделим съдбата си с един гражданин, който е малко нещо позакьснял.
Ендър кимна. Епископът не би могъл да каже нещо повече, ако не узнаеше повече.
— Нека първо ви съобщя онова, което знам. Днес, този следобед, аз отидох в гората заедно с Миро и с Уанда.
— Ти! Ти също си нарушил закона! — Епископът се надигна от стола си.
Боскиня протегна ръка, за да укроти гнева на епископа:
— Намесата във файловете ни започна много преди днешния следобед. Заповедта на Конгреса не би могла да е свързана с неговото нарушение.
— Престъпих закона — каза Ендър, — защото прасенцата искаха да се срещнем. Всъщност дори настояваха за това. Те са видели приземяването на совалката. Знаели са, че аз съм тук. И за добро или за зло, са чели „Царицата на кошера“ и „Хегемона“.
— Те са дали тази книга на прасенцата? — попита епископът.
— Дали са им и Новия завет — рече Ендър. — Но сигурно няма да се изненадате, като научите, че прасенцата са намерили много повече общи неща между себе си и Царицата на кошера. Нека ви повторя онова, което те казаха. Помолиха ме да убедя Стоте свята да отменят правилата, които ги държат изолирани тук. Разбирате ли — прасенцата не мислят за оградата по същия начин като нас. Ние смятаме, че тя защитава културата им от влияние и поквара от страна на човечеството. Те смятат, че тя е пречка да научат всички онези чудодейни тайни, които ние знаем. Представят си как нашите кораби пътуват от звезда към звезда, как ги колонизираме, как ги изпълваме. И след пет или десет хиляди години, когато най-сетне ще са узнали онова, на което ние отказваме да ги научим, ще излязат в космоса, за да видят, че той е вече зает. И че за тях изобщо няма място. Те смятат нашата ограда за средство за изтребление на един вид. Ние ще ги държим на Лузитания като животни в зоологическа градина, докато си пътуваме и завладяваме останалата част на Вселената.