Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Когато лорд Роджър Мейхю прекрачи прага на „Фатид Калф“, Джак бе шокиран. Като заби брадичка в гърдите си, той проследи как Мейхю огледа стаята и се намръщи, като не намери, когото търсеше. Накрая седна на една празна маса с лице към вратата.
Навел рамене и нахлупил ниско шапката над очите си, Джак се изправи и бавно се запромъква към Мейхю откъм гърба му. Бе добре въоръжен. Освен зареден пистолет носеше нож и къса сабя, пъхната под палтото му. Спря зад Мейхю и леко драсна врата му с острието на ножа.
— Не се обръщай, Мейхю. Стани бавно и тръгни към вратата.
Мейхю пребледня, когато позна гласа на Джак.
— Ти трябваше да си мъртъв.
— Твоите хора не се оказаха толкова опитни, колкото си се надявал. Както виждаш, съвсем жив съм. Сега ще ме заведеш при Мойра. Едно грешно движение и си мъртъв. Знам къде се намират всички жизненоважни органи.
Мейхю направи, каквото му казват. Никой не забеляза нищо нередно и всичко наоколо продължи без промяна.
— Няма да посмееш да ме убиеш — предизвика го Мейхю. — Ако го направиш, никога няма да намериш жена си.
— Хайде да пробваме — отвърна Джак.
Мейхю реши да направи точно това. В момента, в който прекрачваше прага, хукна навън и попадна право в ръцете на Спенс и нощната стража.
— Аха, точно навреме — каза Спенс, докато полицаят слагаше белезници на Мейхю.
— Дотук със следване на инструкциите — сухо каза Джак. — Шегата настрана, радвам се да те видя.
— Не съм сам. Доведох някои от моите подчинени да помогнат, ако Мейхю се окаже твърде опърничав — няколко фигури се появиха иззад сенките и нито един от тях Джак не би желал да срещне сам в тъмна уличка.
Джак се обърна към Мейхю, а лицето му беше студено и безмилостно, вътрешно кипеше от гняв.
— Къде е тя, Мейхю? Какво си направил с Мойра? По-добре да я открия жива и здрава, в противен случай животът ти е обречен.
Роджър Мейхю се оказа страхливец. Ако нямаше армия от поддръжници, той вдигаше само шум, но кураж не му стигаше. Той се сви страхливо, когато хората на Спенс заплашително тръгнаха към него. Дори помоли полицая за помощ.
Когато полицаят се отдалечи и го остави в ръцете на Джак, той започна да пелтечи несвързано:
— Кей десет. На борда на „Лейди Джейн“. Заключена е в трюма.
— Отведете го и го затворете заедно с приятелчетата му — каза Джак, като го бутна към пазача. — Ако е наранил Мойра, ще го накарам да съжалява, че се е родил.
Завъртя се на пета и хукна към кей номер десет. Сега разбра значението на думите на лейди Амелия. Корабът вероятно трябваше да отплува с прилива в полунощ. Спенс и слугите му плътно го следваха.
Мойра започна истински да се отчайва. Тя бе претърсила тъмния влажен трюм и не намери нищо, което да й помогне да избяга. Тя се препъваше в касети, надничаше в кашони, пълни със стоки, храна и разни други неща. Точно когато започна да се отчайва, видя един лост върху някаква щайга и изкрещя от радост. Всякакъв вид оръжие бе добре дошло.
Дочула шум през люка, Мойра застана нащрек и се заслуша. Чу приглушени викове, тичащи стъпки и звуци от борба. После люкът се отвори неочаквано и Мойра духна пламъка на фенера, грабна лоста и зачака в подножието на стълбата. Тя бе решена да пребие всеки, който влезе в трюма.
Джак вдигна капака, който водеше към трюма, и се взря в тъмнината. Не виждаше нищо. Не чуваше никакъв шум. Беше повече от благодарен, че не отне много време да убедят капитана и отрепките му да им кажат къде е заключена Мойра.
И бе задължен на Спенс, че предвидливо бе довел хора на помощ. Той би се справил с Мейхю и сам. Но сам да надвие на цял екипаж, бе непосилно. Никога не би му хрумнало, че похитителят на Мойра може да я отведе извън страната.
Джак се запрепъва надолу по стълбата, обхванат от страх, че Мойра може да е ранена. Когато стигна дъното, чу шум и инстинктивно се дръпна назад. Усети полъха на твърд предмет, който закачи косата му и не успя да го улучи със сантиметри. Ако го беше ударил, щеше да разцепи черепа му. Той здраво изруга. Бързаше да открие Мойра и бе забравил всякаква предпазливост.
Мойра замръзна и лостът се изплъзна от пръстите й.
— Джак? — би познала гласа му навсякъде. Беше й познат като собствения й глас. Лостът удари пода с тъп звук.
Джак рязко се завъртя, чул гласа й.
— Мойра? Ти ли си? О, Боже, нека си ти!
Той разтвори ръце и Мойра безпогрешно се насочи към него, водена от светлината на безграничната му обич.