Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Тя умишлено не сподели това с Джак, защото осъзнаваше колко глупава щеше да му се стори, когато й докаже, че неоснователно се страхува. Вместо това Мойра се посвети на работата по освежаването на замъка Грейстоук и същевременно наблюдаваше нарастващата привързаност между сдържания Петибоун и Матилда.
— Искаш ли отново да видиш лорд Пемброук? — попита я Джак, един ден, преди да излезе за някоя от безкрайните делови срещи с адвоката си. — Можем да отидем в петък и да прекараме няколко дни с него и Кевин. Сигурно много ти липсват децата.
— О, Джак, наистина ли? — засия Мойра и радостно го прегърна. — Терминът на Кейти наближава. Искам да съм там, когато бебето й се роди.
Джак звучно я целуна.
— Ако знаех, че ще си ми толкова благодарна, щях да ти го предложа още в спалнята. Все още има време да… — недовършената му покана раздвижи въздуха около тях като свеж пролетен повей.
— Стига, Джак — каза Мойра, като приятно се изчерви. — Знаех, че имам мъж със забележителен потенциал, но ти надминаваш собствените си рекорди.
— Малко мъже се радват на късмета да срещнат изкушението в нежно тяло като твоето. А лицето ти. Господ да ми е на помощ Мойра, но не мога да се контролирам. Всеки ден те искам все повече, и повече. Желая да благодаря на лейди Амелия, че пътищата ни се срещнаха. За съжаление тя не се е появявала напоследък
Мойра го погледна присмехулно. Знаеше се, че ирландците вярват в духове, призраци и малки човечета, но тя бе скептично настроена.
— Сигурна съм, че твоята безплътна лейди знае всичко, което става.
— Наистина — отговори Джак, като погледна през рамо, сякаш очакваше да види духа и материализиран до лакътя си. — Ако не мога да те примамя обратно в леглото, предполагам, че ми е време да тръгвам — целуна я страстно, с разочарован вид и неохотно излезе.
Нито той, нито Мойра видяха мъжа, който се криеше в сенките на сградата, и доволната му ликуваща усмивка при вида на Джак, който напускаше къщата.
Цели два часа по-късно се позвъни и когато Петибоун отвори вратата, откри на прага дрипаво хлапе.
— Даваме храна на просяците откъм задния вход — каза пренебрежително икономът.
— Не съм просяк — отвърна момчето, като си избърса носа с опакото на мръсния си ръкав. — Нося съобщение за нейна светлост.
— Съобщение? Какво е то?
— Случи се един инцидент. Негова светлост е ранен — повтори момчето, както явно го бяха инструктирали. — Неговият приятел чака в каретата, за да заведе херцогинята при негова светлост.
Точно тогава Мойра влезе във фоайето и чу думите на момчето.
— Злополука? Боже мой! Лошо ли е ранен Джак? Къде е той?
— Не зная, милейди. Господинът в каретата ми плати да ви предам съобщението. Той ви чака, за да отидете при негова светлост.
— Трябва да е Спенс — каза Мойра, без да може да разсъждава разумно, и се втурна към чакащата карета.
— Милейди, почакайте — извика след нея Петибоун. — Ще дойда с вас.
— Няма време. Изпратете за доктора. Заемете се с нещата тук Ще се върна с Джак, колкото може, по-скоро.
— Милейди, не мисля…
Какво мислеше Петибоун така и остана неизказано, защото Мойра отвори вратата на каретата и буквално бе издърпана вътре.
— Спенс, какво правиш? — извика тя, когато нечии ръце я сграбчиха в железен обръч. — Пуснете ме.
— Съжалявам, но ще те разочаровам, Мойра. Този път няма да допусна да избягаш отново.
Този глас! Рязко извърнала глава, Мойра срещна погледа на малките очички на Роджър Мейхю.
— Къде е лорд Спенсър? Какво правите в Англия! Трябва да отида при съпруга си.
— Опасявам се, че е невъзможно. Съпругът ти е мъртъв.
Гърлото й се сви, Мойра извика и припадна за пръв път в живота си.
22
Джак напусна офиса в добро настроение. Беше свършил работата си по-бързо, отколкото планираше и очакваше с нетърпение да прекара остатъка от деня с Мойра. Може би разходка в парка, помисли той, или дневно представление в театъра Дръри Лейн. Самият той предпочиташе да прекара следобеда в спалнята с възхитителната си жена, чиято страст му носеше неизразима радост.
Възбуждащите мисли в главата му го пренасяха в съвсем друг свят и той не обърна внимание на Колин, който търпеливо чакаше на мястото си в каретата, паркирана на тротоара. Джак хвърли само бегъл поглед към наведената глава и изгърбените рамене на Колин, докато му нареди да кара направо към замъка Грейстоук, преди да се качи вътре и да се отпусне на кожените възглавнички.
Умът на Джак бе зает с приятни мисли, докато каретата пътуваше по задръстените лондонски улички. Потънал в мислите си, той не се обезпокои, докато не хвърли поглед през прозореца и не забеляза, че са в покрайнините на Лондон.