Кадифе

— Искам те — изрече гърлено тя и направи няколко крачки към него с протегнати ръце. — Жаждата по теб ме изгаряше. Просто трябваше да дойда.

Улови ръцете му и застана плътно пред него с изкусителна усмивка на устните и трескав блясък в очите.

Натаниъл усети как вълните на чувствеността й го заливат и заплашват да го отнесат някъде много далеч. Загубен съм, каза си примирено той. Както винаги, когато тя идваше при него по този начин.

Тя усети капитулацията му, засмя се доволно и се притисна настойчиво към слабините му. Кръвта й кипеше.

— Сега — пошепна задъхано тя. — Искам те сега, Натаниъл.

Той я хвана за талията и я вдигна на масата под прозореца. Ръцете му обхванаха стройната шия, покриха смарагдовото колие и той наведе бавно глава, за да я целуне. Устните й се отвориха с готовност, езикът й заигра с неговия, гърдите й се притиснаха към твърдата му гръд.

Той преви бавно тялото й и я сложи да легне върху хладния, корав плот на масата, без да отделя устни от нейните. Тя се вкопчи в раменете му и зачака.

Той посегна под полата й и помилва вътрешната страна на бедрата. Габриел се разтрепери и разбра, че беше готова да полети към бездънната пропаст на екстаза.

Защо? — питаше се през това време той. Откъде се взе тази отчаяна страст преди бала? Но бързо забрави съмненията, когато тялото му реагира по обичайния начин на близостта й.

Отдели се за миг от нея, за да свали батистените, украсени с дантела панталонки и да освободи възбудената си плът от тесния панталон.

Габриел не отделяше поглед от неговия и сякаш го пришпорваше с нетърпеливото си очакване.

Натаниъл я прегърна, притисна я до себе си и нахлу в утробата й с мощен тласък. Желанието ги понесе по спиралата към върха, хвърли ги в хаоса на насладата и накрая ги приюти в тихия залив на удовлетворението.

Натаниъл я положи бавно върху масата и се изправи. Дъхът му излизаше на тласъци, в главата му всичко се въртеше. Габриел лежеше неподвижна, със затворени очи, с разперени ръце и крака, с високо вдигнати поли. Дългите бели бедра се очертаваха върху тъмното дърво, тъмночервената коса беше нападала по раменете, черните пера щяха всеки миг да паднат.

В този момент тя приличаше на екзотична птица, кацнала на сигурно място след изтощителен полет. Натаниъл се наведе над нея и помилва нежната й бузка.

— Върни се в реалността, любима.

Дългите й ресници затрепкаха, очите се отвориха Тя погледна към него със замъглени очи и изведнъж се усмихна.

— Май отново умрях.

— Пак си позволила на едно от безумните си настроения да вземе връх — отговори той, хвана ръцете й и я изправи. — Как посмя да дойдеш в квартирата ми, Габриел! — Но укорът не прозвуча жестоко. Клатейки глава, той вдигна панталона си. — Имаш ли изобщо представа как компрометираш и двама ни?

Габриел се бореше да се върне в реалността след тази дива експлозия на желанието. Защо се беше опасявала, че ще се наложи да имитира страст?