Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Преди да отида в Индия, представата ми за един град не включваше друго освен голи стени с различна форма и височина, пръснати произволно из криволичещи улички. Дори във Вавилон къщите по дългите прави улици са голи и без прозорци, също като в персийски или гръцки град. Ако от време на време не се срещаше по някоя гръцка аркада, еднообразието щеше да е потискащо, особено там, където климатът позволява на обикновените хора да живеят на открито през цялата година.
Но Шравасти не прилича на западните градове. Вся-ка къща има прозорци и балкони, а по покривите се издигат фантастични кулички. По стените често се виждат сцени от безкрайния живот на Рама. Много от тях са красиво нарисувани — или прерисувани, защото всяка година дъждът ги измива. Сега някои собственици покриват стените си с барелефи и гледката е великолепна.
Докато бавно крачехме с губернатора по средата на многолюдния булевард, колесниците ни правеха път, а от гърбовете на слоновете надничаха надолу богата търговци. За разлика от тълпата на пристанището гражданите се държаха благоприлично. Всъщност те бяха свикнали с чужденците. Виждали бяха перси и по-рано, да не говорим за вавилонци, египтяни, гърци и дори посетители отвъд Хималаите — жълтите хора от Китай.
— Вляво са базарите и работилниците — каза принц Джета, както винаги старателен водач.
Можех и сам да се досетя. Из уличките, които започват от големия булевард, се разнасяха типични за различните занаяти звуци и миризми. Една ухаеше на цветя. Друга вонеше на съхнещи кожи. В някои улички отекваше силен шум от чукане по метал, а други се огласяха от песните на птици, предлагани на купувачите като домашни любимци или за месо.
— Вдясно са правителствените сгради, големите къщи, царският дворец. А тук — бяхме стигнали вече до големия централен площад — се събират кервани от цял свят.
Керванският площад на Шравасти е изумителна гледка. Хиляди камили, слонове, волове и коне изпълват най-големия градски площад, който съм виждал. Ден и нощ там пристигат и заминават кервани — товарят ги, разтоварват ги. Три големи чешми утоляват жаждата на животни и хора. Палатките и сергиите никнат като гъби. Край тях невъзмутими търговци купуват и продават какво ли не. Те ловко се прехвърлят от една стока на друга, с очи, които пронизват и блестят като очите на лешоядни птици, плъзнали из опустошено бойно поле.
От керванския площад царският път води до един потънал в зеленина парк, в чийто център се намира изящен дворец, изграден от тухли и дърво. Той не бе тъй величествен, както неотдавнашното творение на Бимбисара, но затова пък бе много по-красив.
Вече се чувствувах изтощен. Придружителите ми също. Естествено, те негодуваха срещу моето хрумване, което ги бе принудило да бият толкова много път. Трябваше да си платя за това и отмъщението дойде още щом влязохме в двореца,
— Царят е наредил веднага да се явиш при него — заяви щастливо плувналият в пот дворцов управител.
За разлика от него аз съвсем не бях щастлив.
— Много съм прашен…
— В такъв случай царят не държи да се спазва протоколът.
— Значи не би имал нищо против първо да се преоблека и…
— Това, че не държи на протокола, многоуважаеми посланико, не означава, че не изисква да му се подчиняват във всичко.
— Нали трябва да му поднеса даровете от Великия цар…
— Даровете ще останат за по-нататък.
— Съжалявам — прошепна принц Джета.
Докато дворцовият управител ме водеше из просторните зали, чиито стени бяха покрити с инкрустации от сребро, седеф и слонова кост, бях измъчван от чувството, че великолепието наоколо е в пълен контраст със собствения ми неугледен вид.