Чародей
- Автор: Сътклиф Катрин
- Серия: hawthornes #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриана Пристли
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чародей». Краткое содержание книги:
Апогеят дойде твърде бързо. Тя се изви нагоре, забила пръсти в гърба му, и извика от облекчение. Бедрата й потръпваха. После остана като парализирана от прекрасното освобождение. С един последен тласък и животински стон той я изпълни с горещата си течност — избухваща, заливаща, къпеща. Сетне падна върху й със смъртен стон.
Прекалено слаба и изчерпана, за да отвори очи, Миракъл лежеше под него. Тя се носеше върху прилива на пълната наслада. Задоволена. Изпълнена. Сигурна и щастлива. Най-сетне в прегръдките му.
„Скъпи мой Бейсингстоук“, промърмори тя и се пресегна към него, но откри, че по време на унеса й той я бе напуснал отново. Лежеше сама върху леглото от смачкана росна трева.
Изправена пред портрета, кръстосала ръце пред гърдите си, сякаш да се предпази от проникналия в костите й студ, Миракъл се взираше в очите на мъжа, който я бе любил толкова страстно само преди часове.
Защо? Защо? Как изобщо е възможно?
Пред вратата се чу шум. Миракъл се огледа.
В стаята влязоха херцогинята на Солтърдън и самият херцог.
— Ваша Светлост — рече девойката безизразно и се поклони леко. — Кога пристигнахте?
— Преди часове. Вече се бяхте оттеглили в леглото заради главоболие.
Погледът на Миракъл се отмести от лицето на Солтърдън, от тези студените очи и надменния израз.
Херцогинята застана зад нея и погледна портрета с повдигнати вежди.
— Можеше поне да се облече по-официално — промърмори тя.
— Но тогава нямаше да бъде Бейсингстоук, нали, Ваша Светлост? — забеляза Миракъл. — Бейсингстоук е земеделец. Просто един земеделец, който пет пари не дава за модата и за етикета в обществото. Предпочита вятъра в косите и слънцето в лицето си.
Херцогинята вдигна по-високо свещта. Бялата й коса падаше меко върху наметнатите с шал рамене.
— Мила моя, крайно време е да си поговорим — заяви тя.
Глава 25
Изражението й помръкна и известно време тя остана безмълвна. Той разглеждаше червените плодчета помежду им. Отново и отново. После винаги щеше да свързва бодливата зеленика с предложение за женитба. Батшеба се обърна решително към него:
— Няма смисъл — рече тя. — Не искам да се омъжа за вас.