Вратата на друидите
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евстатиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратата на друидите». Краткое содержание книги:
Ломан потегли още няколко пъти напред и после назад, накрая обърна колата и тръгнаха надолу по стръмния път. Варщайн наистина се стресна, когато видя колко дълга е колоната зад тях. Прецени, че най-много след два-три часа движението в тази част на Швейцария щеше да е напълно блокирано.
— Странно — обади се Ломан.
— Кое?
— Този хаос тук. По радиото и дума не казаха. Иначе съобщенията за движението по пътищата винаги са много точни и може да се разчита на тях.
— Може от радиото още да не са разбрали — предположи Ангелика.
— Или някой не иска да се разбере — допълни Варщайн.
Ломан направи физиономия.
— Сега вече наистина преувеличавате. Какъв интерес има Франке да предизвиква хаос по пътищата на Швейцария?
— Че кой говори за Франке?
Ломан объркано го погледна, но той предпочете да не говори повече по тази тема. Варщайн реши, че е в много помирително настроение, което беше почти подозрително.
Прогони тази мисъл. Все едно му беше дали Ломан наистина имаше угризения на съвестта, или само така се правеше. Така, както стояха нещата в момента, не му оставаше нищо друго, освен да прави мили очи на лошия случай. Щеше да приеме предложението на Ломан и да се раздели с него, щом стигнат планината. Но не по начина, който предполагаше журналистът.
Отвън колата изглеждаше като най-обикновен, малко по-голям камион. Но отвътре нямаше нищо обикновено.
Роглер не можеше да преодолее изумлението си. Франке явно бе стигнал много по-далеч в изследванията си на черните дупки и изкривяването на пространството, отколкото показа в разговора им тази сутрин. Бе успял да натъпче във вътрешността на колата много повече неща, отколкото позволяваше Евклидовата геометрия, или поне такова бе първото впечатление на Роглер, когато влезе в камиона. Продълговатото, ярко осветено от десетина неонови тръби, помещение направо преливаше от компютри, монитори, електрически табла и всякакви други предмети, които в по-голямата си част бяха непознати на Роглер. Най-малко десетина техници в бели престилки седяха или стояха до различни инструменти и вършеха неразбираеми за Роглер неща или разговаряха по още по-неразбираеми теми. Непрестанно звънеше поне един телефон, в повечето случаи бяха няколко едновременно. Помещението беше много подходящо за снимане на научнофантастичен филм, помисли си Роглер. Много по-подходящо, отколкото за Алпите тук в Тесин.
Нетърпеливо и за пореден път той погледна часовника си. Когато влизаха в колата, Франке смутолеви нещо за някакви десет минути. Това бе преди час и половина. А така, както стоеше и оживено разговаряше с трима мъже, двама, от които облечени в бели престилки, а третият в униформа на ООН, не създаваше впечатление, че смята скоро да тръгва. Роглер по-скоро имаше усещането, че направо го е забравил.
Освен това изражението на лицето му ставаше все по-загрижено, което караше Роглер също да не се чувства уютно в собствената си кожа. След всичко, което днес чу и най-вече видя, сигурно имаше основателна причина да бъде угрижен. Черни дупки, изкривяване на пространството, изместване на времето… Какво, по дяволите, бе станало с простичкия свят, разделен на Добро и Зло?
В следващите десетина минути Роглер продължи да прехвърля в главата си подобни глупави мисли, после стана от наблюдателницата си до вратата и отиде при Франке и събеседниците му. Франке бе с гръб към него и изобщо не го забеляза, но единият от техниците прекъсна разговора и направи жест на Франке. Той се обърна и го видя. В първия момент изглеждаше ядосан, че са му попречили, но след секунда направи извинителна физиономия.
— А, Роглер, още сте тук. Съжалявам, но…
— Няма нищо — прекъсна го Роглер. — Няма да ви преча повече. Сигурно имате по-важни неща за обсъждане, но аз… Имам още много работа в града. Дали някой от вашите хора не може да ме върне?
— За вас тук сигурно е безкрайно скучно — усмихна се Франке. — Съжалявам. И без друго почти съм готов. Ще ми дадете ли само още десет минути?
— Добре — отвърна Роглер. Какво друго му оставаше? Можеше ли да каже не? — Но, както ви казах, мога и сам да се върна, ако…
— Страхувам се, че не можете — прекъсна го Франке. Думите му сигурно бяха предизвикали определена реакция върху лицето на Роглер, защото побърза да добави: — С хеликоптера ще ми е трудно да ви следвам и да се приземя на пазара в Аскона, нали?