Жената в бяло
- Автор: Колинс Уилки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Шипковенска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената в бяло». Краткое содержание книги:
Очите на Лора гледаха внимателно моите.
— Ти вярваш ли — запита тя — в тази тайна, от която съпругът ми се страхува? Ами ако тя съществува, Мариан, само във въображението на Ан Катърик? Ако е искала да ме види и да говори с мен само в името на старите възпоминания? Поведението й беше толкова странно — аз почти се усъмних в нея. Би ли й се доверила за нещо?
— Доверявам се, Лора, само на личните си наблюдения върху поведението на съпруга ти. Преценявам думите на Ан Катърик според неговите действия и съм убедена, че тайна има.
Не казах нищо повече и станах, за да изляза от стаята. Измъчваха ме мисли, които може би щях да споделя, ако разговаряхме още, а те можеха да се окажат опасни за нея, ако ги знаеше. Въздействието на ужасния сън, от който бе ме пробудила, тегнеше мрачно над всяко свежо впечатление, породено от нейния разказ. Усещах приближаването на нещо застрашително, което ме караше да тръпна вледенена от неизразим страх, внушаващ убеждението за чудовищен умисъл чрез цялата плетеница от усложнения, затегнала се около нас. Спомних си за Хартрайт — тъй, както го видях от плът, когато се сбогувахме, и както го видях като дух в съня си — и също започнах да изпитвам съмнения дали не приближавахме със завързани очи към един предопределен и неизбежен край.
Оставих Лора, за да се кача горе, но преди това излязох навън да огледам пътечките около къщата. Обстоятелствата, при които Ан Катърик се бе разделила с нея, породиха в мен тайното желание да разбера как граф Фоско прекарваше следобеда и ме накараха да изпитвам подозрение към резултатите от това самотно пътуване, от което сър Пърсивъл се бе завърнал преди няколко часа.
След като ги търсих навсякъде и не открих нищо, върнах се в къщата и проверих стаите на партерния етаж. Всичките бяха празни. Излязох отново в преддверието и се качих горе, за да се върна при Лора. Мадам Фоско отвори вратата на стаята си, когато минавах покрай нея, и аз спрях, за да разбера дали не би могла да ме осведоми за местонахождението на съпруга си и на сър Пърсивъл. Да, видяла ги през прозореца си преди повече от час. Графът погледнал към нея с обичайната си вежливост и с неизменното си внимание и към най-дребните неща споменал, че двамата с приятеля си отивали на дълга разходка.
Дълга разходка! Доколкото ги познавах, те никога не бяха предприемали заедно такова нещо. Сър Пърсивъл обичаше само ездата, а графът (освен когато прояви достатъчна любезност, за да ме придружи) въобще избягваше да се разхожда.
Когато отново отидох при Лора, открих, че в мое отсъствие тя си бе спомнила за предстоящото подписване на документа — въпрос, който бяхме пренебрегнали заради разговора й с Ан Катърик. Първите й думи, щом я видях, изразиха почудата й, че противно на очакванията си не е била повикана от сър Пърсивъл в библиотеката.
— Можеш да не се безпокоиш за това — казах аз. — Поне засега нито твоето категорично решение, нито моето ще бъдат подложени на изпитание. Сър Пърсивъл промени плановете си — въпросът с подписа се отлага.
— Отлага ли се? — повтори Лора изненадана. — Кой ти каза?
— Източникът на моята информация е граф Фоско. Мисля, че дължим на неговата намеса неочакваната промяна в намеренията на съпруга ти.
— Струва ми се невъзможно, Мариан. Ако с моя подпис, както предполагаме, сър Пърсивъл е целял да получи пари, от които спешно се нуждае, как може тогава да се отлага работата?
— Струва ми се, Лора, че разполагаме със сведения, които да уталожат съмненията ни. Забрави ли разговора, който чух, между сър Пърсивъл и адвоката, когато прекосяваха преддверието?
— Не, но не помня…
— Аз помня. Бяха изразени две възможности. Едната — да се получи твоят подпис върху документа. Другата — да се спечели време, като се дават полици на три месеца. Последният ход очевидно е възприет сега и ние можем да се надяваме, че за известно време сме освободени от участието си в затрудненията на сър Пърсивъл.
— О, Мариан, това звучи твърде добре, за да е истина!
— Така ли, скъпа моя? Неотдавна ти ме поздрави за услужливата ми памет, но сега, изглежда, се съмняваш в нея. Ще взема дневника си и ще видиш права ли съм, или греша.
Излязох и веднага взех тетрадката.
Препрочитайки записките ми относно посещението на адвоката, ние открихме, че съвсем точно съм запомнила предложените две възможности. Фактът, че моята памет отново ми бе послужила вярно, ме накара да изпитам облекчение не по-малко от Лориното. При сегашното ни опасно и несигурно положение е трудно да се предположи кои бъдещи събития ще се окажат зависими от редовното водене на моя дневник и от благонадеждността на паметта ми.