Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
Излязоха костелив орех. До първия сняг все още не им се бях представил в истинския си облик, но начинанието изискваше време. Реших да заложа по-скоро на безразличието, отколкото да хвана бика за рогата и да предизвикам всеобща паника. Някои комплименти, уместно подбрани и скъпернически поднесени с най-невинно изражение на лицето, малко помощ в кухнята, уж случайна поява в момента, когато простираха прането си — това бе всичко, което си позволявах. Но и то не беше лесно. Оказа се, че задачата ми е по-трудна, отколкото предполагах. В хода на разговорите им — когато бяха най-банални, просто си налагах да се включа в тях, проявявайки подчертано скромен интерес — разбрах, че ужасно съм ги дразнел с надменното си държане и с цялата си шибана литература. И си дадох сметка, че ми предстои дълъг път.
Междувременно половият ми живот се сведе почти до абсолютната нула — да се преборя с Рамона бе равносилно на титаничен подвиг, — но за сметка на това в хода на наблюденията си направих открития, които биха ощастливили всеки ентомолог. Въоръжен с лупа, намерих пърхут върху възглавницата на Олга, бели косми в четката на Карен, петна, по мое мнение от засъхнала сперма, върху една рокля на Шантал и черен косъм в пликчетата на Корин, която до този момент смятах за естествено руса. Рядко се случваше през седмицата да не попадна на подобни находки, които представляваха истинско чудо и ми доставяха искрено удоволствие, поддържайки доброто ми настроение през целия ден. Най-незначителният нов факт, най-малката подробност обогатяваше проучванията ми. Беше вълнуващо. Започнах да ги наблюдавам по-отблизо с едничкото намерение да тръгна на лов, когато му дойде времето, и то по възможност след като си изясня намеренията на дивеча. Но тъй като планините се отдалечаваха толкова повече, колкото по се приближавах към тях, и понеже дните през зимата бяха дълги, наложи ми се да се задоволя с чисто научната стойност на новата ми мания и да се утешавам с нея, доколкото мога. Опитвах се да не мисля — и успявах, отдавайки се на радостта от безценните си открития, — че ловната ми пушка все така виси в дрешника.
Подслушвах ги, долепил ухо до вратата на банята. Подслушвах ги в стаите им. Подслушвах ги в кенефа. Валеше сняг, те бяха почти мои пленнички и в къщата не се случваше нищо особено, всеки си гледаше работата. Бях щастлив, когато стегнеше студ и лошото време се задържеше няколко дни, защото тогава не излизаха, не се обличаха и почти не се гримираха. Беше истинско удоволствие и чудесна възможност да продължа разкритията си in situ от ранно утро до късна нощ, без да ми се изнижат през пръстите заради някакви потайни занимания в града. В известен смисъл обичах и четирите, досущ като учен, прехласващ се по звездите си, по микробите си, по формулите си, по своите току-що излюпили се сиви кукувичета. Олга ме привличаше с маниакалната си подреденост и докато сгъвах долното й бельо и колосвах чаршафите й, си представях как я опъвам в задна прашка, разпускайки косата й. Карен, с нейните преливащи от мляко гърди, ме караше да изпитвам дълбоко, неподправено вълнение. Карин беше най-красивата, онази, за която телефонът звънеше най-често. Въпреки това любовните й истории като че ли винаги завършваха трагично и тя лееше сълзи най-малко веднъж месечно. Знаех, че с най-голямо удоволствие бих се възползвал от объркването й, за да я прегърна и да я утешавам с една ръка, докато с другата й смъквам пликчетата, заврял лице в гърдите й. Колкото до Шантал, която бях изчукал във влака и чийто фантастичен задник бях съзерцавал през целия си пубертет, понякога получавах ерекция само като при мисълта за нея.
В началото на декември Дина Маги писа в „Комба“, че вече е наложително да се съобразяват с Sinn Fein Ballet. Същата вечер помислих, че Жорж се кани да направи дете на майка ми — такова целуване падна. Прекарахме Коледа в Дрезден с един балет на Пол Тейлър46, който вече бяхме играли в Париж, и Нова година в Щутгарт, където изкарахме кошмарно скучна вечер покрай новата трупа на Джон Кранко. Жорж държеше на всяка цена да я види и ужасно се разочарова — а станеше ли дума за балет, Жорж, разбира се, винаги казваше точно това, което мисли, дори с риск да нажежи атмосферата. Така че той демонстративно напусна салона, след като по-напред накъса програмата и хвърли парченцата във въздуха.
46
Пол Тейлър, р. 1930 г., американски балетист и хореограф — Б.пр.