Силата на сянката

— Но това ти позволява да правиш каквото си поискаш — възрази Лан. — Можеш да говориш от името на Амирлин. Защо тя е трябвало да дава такова нещо на една Посветена?

— Не ми задавай въпроси, на които не мога да отговоря — отвърна Нинив и добави с насмешлива нотка: — Радвай се само, че имаш късмет, че не съм те накарала да ми потанцуваш.

Елейн едва потисна усмивката си. Егвийн се окашля, за да прикрие смеха си. Точно това беше казала Нинив, когато Амирлин им бе връчила писмата. „С това мога да накарам някой Стражник да ми потанцува.“ Никоя от тях не хранеше съмнения кой точно Стражник имаше предвид.

— А нима не си? Разиграваш ме както си искаш, и много ловко. Връзката ми, клетвите ми. Това писмо. — Очите на Лан блеснаха с опасен блясък, което Нинив, изглежда, не забеляза, докато прибираше писмото в кесията на колана си.

— Много си самовлюбен, ал-Лан Мандрагоран. Правим това, което сме длъжни, както и ти.

— Самовлюбен ли, Нинив ал-Мийра? Аз ли съм самовлюбен?

Лан пристъпи към Нинив така бързо, че Елейн едва не го заплете с потоци от Въздух, преди да се е усетила. В един момент Нинив просто стоеше пред него, едва успяла да зяпне срещу високия мъж, понесъл се към нея; в следващия обувките й се замятаха на една стъпка от пода и тя бе притисната в страстна целувка. Отначало тя зарита пищялите му, заблъска го с юмруци и изпаднала в ярост, нададе панически вик, но след това ритането й се забави и спря и тя вече бе прегърнала раменете му, без изобщо да протестира.

Смутена, Егвийн сведе очи, но Елейн продължи да ги гледа с интерес. Нима и тя самата беше изглеждала така, когато Ранд… „Не! Няма да мисля за него.“ Зачуди се дали ще й остане време да му напише друго писмо, с което да си вземе обратно всичко, което му беше казала в първото, и да му даде да разбере, че няма да му позволи да си играе с нея. Но дали изобщо й се искаше да го стори?

След малко Лан пусна Нинив да стъпи на пода. Тя леко залитна и заоправя свирепо роклята и косата си.

— Нямаш право да… — промълви тя, останала без дъх, и млъкна, за да преглътне. — Няма да позволя да се държат така с мен пред очите на целия свят. Няма!

— Не е пред целия свят — отвърна той. — Но щом са видели, могат и да го чуят. Ти намери място в сърцето ми, където мислех, че няма място за нищо друго. Направи да поникнат цветя там, където отглеждах само суха пръст и камъни. Запомни това през това свое пътуване, на което толкова много държиш. Ако загинеш, няма да те надживея дълго. — И той дари Нинив с една от много редките си усмивки. Макар и да не смекчи лицето му, тя поне го направи по-малко кораво. — И запомни също така, че не винаги мога да бъда командван така лесно, дори с писма от Амирлин. — Той се поклони елегантно: за миг Елейн си помисли, че всъщност се кани да коленичи и да целуне пръстена с Великата змия на Нинив. — На твоята заповед — промърмори той — покорно ще се подчиня. — Трудно беше да се каже дали го изрече като подигравка, или не.