Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Кротостта й кипна в гняв.
— И докато стигнеш дотам, двамата с Лоиал ще сме се справили с Белите плащове. Всичко ще е свършило. Помоли се, ковачо с наковалня вместо глава. Само се помоли, и можеш да дойдеш с нас.
Нямаше начин да я убеди да мисли като него, но той не смяташе да се моли. Тя беше права — щяха да му трябват седмици, докато стигне до Две реки на кон; през Порталите обаче щяха да стигнат за два дни, най-много — но нямаше да се помоли. „Не и след като е измамила Лоиал и се опитва да ме изкара глупак!“
— Тогава сам ще тръгна по Пътищата до Манедерен. Ще ви следвам. Ако стоя достатъчно назад, за да не ви смутя компанията, няма да наруша клетвата на Лоиал. Не можеш да ме спреш да ви следвам.
— Това е опасно, Перин — каза загрижено Лоиал. — Пътищата са тъмни. Ако пропуснеш някой завой или поемеш по погрешка по неправилен мост, можеш завинаги да се изгубиш. Или ще те хване Мачин Шин. По-добре е да я помолиш, Перин. Тя каза, че можеш да дойдеш, ако го направиш. Помоли я.
Дълбокият глас на огиера трепна, когато спомена името на Мачин Шин, и по гърба на Перин също пролазиха тръпки. Мачин Шин. Черният вятър. Дори Айез Седай не знаеха дали е твар на Сянката, или се е породил от развалата на самите Пътища. Мачин Шин беше причината пътуването през Пътищата да означава смъртен риск; така казваха Айез Седай. Черният вятър се хранеше с души. Перин знаеше това, но тонът му остана твърд и лицето студено. „Няма да позволя да си помисли, че се огъвам.“
— Не мога, Лоиал. Просто няма да го направя.
Лицето на Лоиал се сгърчи.
— Файле, за него ще е опасно да се опитва да ни следва. Моля те, имай милост и му позволи да…
Тя рязко го прекъсна.
— Не. Щом неговият врат е толкова дървен, че да не може да го превие, защо пък да го правя аз? — Тя се обърна към Перин. — Можеш да пътуваш близо до нас. Толкова близо, колкото ти е нужно, стига да е ясно, че ни следваш. Ще ме следваш като паленце, докато не се помолиш. Защо не искаш просто да ме помолиш?
— Упорити човеци — промърмори Огиерът. — Припрени и упорити, дори когато припряността им ги тика в гнездо на стършели.
— Бих искал да тръгна още днес, Лоиал — заяви Перин, без да поглежда към Файле.
— Най-добре е да стане бързо — съгласи се Лоиал и погледна със съжаление книгата си на масата. — Е, мога да поправя бележките си по време на пътуването. Светлината знае само какво ще пропусна, докато съм далече от Ранд.
— Ти чу ли ме, Перин? — настоя Файле.
— Ще си взема коня и малко продукти, Лоиал. Можем да тръгнем още преди пладне.
— Да те изгори дано, Перин Айбара, отговори ми!
Лоиал я изгледа загрижено.
— Перин, ти сигурен ли си, че не би могъл да…
— Не — прекъсна го Перин. — Тя е опърничава като муле и обича да играе номера. Няма да й играя по гайдата. — Не обърна внимание на гърления звук, излязъл от гърлото на Файле, като от котка, приковала поглед в някое непознато куче и готова да го нападне. — Щом се приготвя, ще ти се обадя. — Той тръгна към вратата, а тя извика свирепо след него:
— „Кога“ ще го реша аз, Перин Айбара. Аз и Лоиал. Чу ли ме? Ти по-добре гледай да се приготвиш за два часа, иначе ще те оставим. Ако искаш да дойдеш, можеш да ни намериш при конюшнята до портата за Драконовата стена. Чу ли ме?
Той усети, че тя замахва, и затръшна вратата тъкмо преди нещо да се стовари тежко в нея. Книга, помисли си той. Лоиал щеше да й даде да се разбере. По-добре да удариш Лоиал по главата, отколкото да повредиш някоя от книгите му.
За миг се облегна отчаян на вратата. Всичко, което беше постигнал, всичко, през което беше преминал, за да я накара да го намрази… а сега тя все едно щеше да бъде там, за да види как загива. Най-доброто, което можеше да си каже сега, бе, че тя може би ще изпита удоволствие. „Опърничава е като муле!“
Приближи го един айилец, висок мъж с червеникава коса и зелени очи, който можеше да мине за по-голям братовчед на Ранд или за младия му чичо. Перин познаваше този мъж и го харесваше, най-малкото защото Гаул никога дори не беше примигнал при вида на жълтите му очи.
— Дано намериш заслон тази сутрин, Перин. Икономката ми каза, че си тръгнал насам, макар да ми се струва, че я сърбеше да натика метла в ръцете ми. Корава е като същинска Мъдра тази жена.
— Дано намериш заслон тази сутрин, Гаул. Всички жени са твърдоглави, ако питаш мен.
— Може и да си прав, ако не знаеш как да се оправяш с тях. Чух, че се каниш да тръгваш за Две реки.
— Светлина! — изръмжа Перин. — Да не би целият Камък да е научил? Ако и Моарейн е разбрала…