Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Талрик най-после си пое дъх.
— Някакви въпроси, майоре?
— Имам двама затворници. Надявах се да ги разпитам тук.
— Ааген така или иначе транспортира жива стока. Вземете ги с вас, щом трябва. Комплексът ни в Мина предлага далеч по-богати възможности за разпит. Дори бихте могли да използвате това като претекст за появата си, така че да приспите съмненията на Ултер. Други въпроси?
— Не, полковник.
— Свободен сте.
Талрик стана, козирува и излезе. Чак след двайсетина метра съумя да се отпусне, а дори и тогава в главата му се въртяха мрачни мисли. „Този път ми се размина. Но следващия път може и да не извадя късмет. Или по-следващия.“ Никога не бе имал скрупули да използва репутацията на Рекеф като оръжие. Правеше го обаче с пълното съзнание, че следващия път въпросното оръжие може да среже собственото му гърло.
„Защо го правя?“ Въпросът го изненада, защото беше риторичен. Той знаеше отговора. Правеше го, защото обичаше Империята. Но дълбоко в ума си, там, където дори Рекеф не би могъл да долови изменнически мисли, се чудеше що за империя строят, щом дори тайните служби се боят от тайно наблюдение.
Още не се беше зазорило, когато над тях се чуха гласове. В Аста имаше безмилостна система за контрол над робите. Че, Салма и още десетки други бяха хвърлени в кръгла яма с вертикални стени. На Салма и още неколцина, които изглеждаха способни да отлетят, им сложиха окови на краката, а лактите им стегнаха здраво зад гърба. Не си бяха направили труда да вържат Че и тя през цялата нощ се мъчи да освободи Салма, но със същия успех би могла да излети без чужда помощ от ямата.
„Ако се бях концентрирала повече, вместо да се прозявам…“ Това Изкуство все така й убягваше, а и бръмбароидите по принцип се славеха като лоши летци. А сега вече бе твърде късно.
Първият глас, който се чу отгоре, беше на Талрик. Слушала го бе достатъчно, за да го познае веднага.
— Мирно! — извика гласът, после: — Виж ти, кого съзират очите ми! И това ако не е Ааген от Динас!
— Заплюй ме, ама това е самият капитан Талрик — обади се друг глас, осоид с тежък акцент. — Е, цели пет години имах късмет, но сега и с това се свърши.
— Лейтенант Ааген от снабдителния корпус, виждам — долетя гласът на Талрик. Самият той не се виждаше. Вече всички роби се бяха събудили, но освен нея и Салма, май никой не обръщаше внимание на разговора горе.
— Повишиха ме за бойни заслуги при потушаването на бунта в Мейнис. Какво мога да направя за теб, капитане? — попита Ааген, когото Салма и Че също не виждаха.
— Кога тръгваш за Мина?
— Веднага щом съмне. От чарковете, които ми липсват, може да се сглоби цяло автовозило. Стигна ли веднъж в складовете, мира няма да им дам, докато не ми снесат всичко необходимо. — Въпреки акцента и ситуацията, казаното звучеше досущ като излязло от устата на занаятчия в Академията. До такава степен, та на Че й се зави свят.
— Добре — каза Талрик. — Празен ли тръгваш натам?
— В моя корпус не хабим току-така мястото, капитане. Карам специална доставка. Чувам, че и ти май проявяваш интерес.
— Да, ще пътувам с вас заедно с двама затворници. Има ли къде да ги сложиш?
— Вече превозвам затворници. Е, един, по-точно.
Чуваше се стържене и блъскане, сякаш хора пренасят големи сандъци. Преди да ги хвърлят в ямата, Че беше видяла сбирщина от различни автовозила горе и сега предположи, че товарят някое от тях. Вероятността споменатите от Талрик спътници да са Че и Салма, изглеждаше стряскащо голяма.
След кратка пауза Талрик попита:
— Само един затворник? Мислех, че не хабите място във вашия корпус, лейтенант?
— Не пиша аз правилата, капитане, само изпълнявам заповеди. Специална доставка, както казах.
Лампите, с които си светеха работниците горе, доскоро едва очертаваха пастта на робската яма, но сега мракът посивяваше по краищата й. Уви, зората не вещаеше нищо добро за Че. Напоследък се беше научила да чака с копнеж почивката след залез-слънце. Поне насън не беше в окови.