Империя в черно и златно

— Така е. И все още е губернатор. — Латвок погледна към Одиса и паякородната пое разпита.

— Бихте ли казали, че уважавате Ултер, майоре? — попита тя.

— Да, уважавах го.

— А харесвахте ли го? — Талрик усети как Изкуството й пуска пипалата си в ума му и търси слаби места.

— Уважавах го. Като офицер. Оттогава минаха години и…

— Това вече го разбрахме, майоре. Когато ви прехвърлиха в Рекеф, съобщихте ли за свои притеснения относно Ултер?

— Нямах притеснения. — Усещаше как по челото му избива пот. Явно Ултер се беше издънил. Въпросът беше дали някой не е решил, че благоволението на Рекеф към Талрик е на привършване и може да използва старото му познанство с Ултер, за да ускори процеса.

— Скоро ще има война с градовете в Равнините — каза бавно Латвок. — Което не е новина за вас, сигурен съм. И вие правите всичко по силите си да улесните бъдещото настъпление и победата на имперските войски.

— Да, полковник.

— До Рекеф стигна информацията, че други не са толкова отдадени на дълга си — обясни Латвок.

Одиса погледна към полковника, после и към мълчаливия неназован мъж, който кимна едва доловимо. Талрик се улови, че свива и разпуска пръсти все едно подготвя дланите си за бой. Отпусна ръце и си наложи спокойствие.

— Получихме доклади от наши агенти в Мина, че в управлението на града се наблюдават известни странности — каза Латвок. — Припаси и промишлени стоки, предназначени за кампанията в Равнините, се бавят или са в недостатъчно количество. Това може да изглежда дребна подробност и виновниците несъмнено се надяват да изглежда така, но една армия не може да воюва без редовни доставки на оръжия и продоволствие. Дори най-дребните провинения стават големи, когато се натрупат, и сега в Аста имаме армия, която трябваше да е готова за поход, но не е, а липсите са навсякъде, като се започне с ботуши за войниците и се свърши с резервни части за леталата.

Изглежда очакваше Талрик да изрази мнение по въпроса, но той мълчеше и чакаше да разбере къде е уловката.

— Когато един мъж е назначен за губернатор с имперски указ, майор Талрик — продължи накрая Латвок, — той бива натоварен с отговорности и власт по-големи дори от тези на армейски генерал. И преди се е случвало офицери да се главозамайват от новото си положение. Когато си натоварен да разпределяш толкова големи ресурси във вид на пари и стока, винаги съществува изкушението да заделиш част от тях за себе си, а на Империята да пробуташ извинения. Както казах, това не е нищо ново. За жалост, полковник Ултер е позволил да стане обект на такива слухове. Разбирате ли ме?

— Разбирам, полковник — каза уморено Талрик.

— Макар на практика да сте от външната служба на Рекеф… — тук в гласа на Латвок се прокрадна лек укор, сякаш съжаляваше, че Талрик се е задоволил с това по-низше крило на организацията, — познанството ви с Ултер ви прави най-подходящия човек, когото да изпратим. Лейтенант Ааген от инженерния корпус потегля утре сутринта към Мина да приеме поредната доставка. Ще тръгнете с него и ще разследвате ситуацията около стария си приятел Ултер. След това ще постъпите по свое усмотрение. Важното е да разрешите проблема. И да ни докладвате.