Селцето

Интуитивно Сали разбираше, че окончателното, последното решение да се убие „Полюс“ зависеше не от непреклонната Клавдия и не от бунтуващия се Павлиш, а от нея, поставена от обстоятелствата в ролята на арбитър, което не се изразяваше на глас и дори не се формулираше мислено от никого.

Затова тя стана първа, по изгрев-слънце, и приготви закуска, и Павлиш, който стана след нея и надникна в кухнята, където тя шеташе, изобщо не се учуди, когато видя, че е облечена за поход — с прилепнало старо яке и тесни панталони, върху които щеше да намъкне скафандъра. Обикновено в станцията Сали носеше сарафани3 или рокли без презрамки — не особено модни, но удобни, домашни. Клавдия уверяваше, че Сали е единствената служителка в Далечното разузнаване, която се облича толкова странно.

Сали каза на Павлиш, че няма нужда да будят Клавдия. Тя със сигурност не е спала през нощта, току-що се е унесла. Павлиш се подчини. Той се досети, че Сали се ръководи не само от съчувствие към началничката на експедицията, но и от нежелание да обяснява защо, без да иска разрешение, ще лети до планините с него.

Павлиш мълчеше навъсено, не пожела да закусва, мълчаливо отнесе в катера контейнера с имплозива. Той вършеше всичко, сякаш изобщо не се съмняваше, че ще взриви „Полюс“. Той беше обречен да взриви „Полюс“. Само че Сали изобщо не беше сигурна в това и подозираше, че бунтът на Павлиш се нуждае от катализатор — нейното съюзничество. Но самата тя все още не знаеше какво решение ще вземе.

Обаче на кораба Сали изгуби кураж. Беше участвала в много експедиции, беше виждала как загиват хора, познаваше мощта на свирепите стихии и нищожността на човека пред тях. Знаеше, че корабът е мъртъв, и то отдавна.

Ала това не беше вярно. Корабът беше тежко болен, той беше в кома, но животът беше оставил толкова явни следи в него, че не беше успял да ги заличи дори многодетният мраз на планините.

Сали помогна на Павлиш да пренесе на „Полюс“ контейнера с взривното вещество, но когато той, вместо да разпредели зарядите според инструкцията, й каза да оставят контейнера до входа, тя с облекчение се подчини.

Обиколиха набързо кораба. Посетиха пулта за управление и отсека за управление, надзърнаха в анабиозните камери, после Павлиш отведе Сали в каюта четирийсет и четири, където беше детската люлка. С провеждането на тази „екскурзия“ Павлиш не се опитваше да обърне Сали на своя страна. Мислите му бяха заети с друго. Сали разбираше — през цялото време той търсеше нещо, настръхнал като ловджийско куче.

Павлиш огледа под яркия лъч на фенера си пода близо до входа, после дълго проучва смачканите отворени консерви и разкъсаните пакети в опустошения склад, спусна се в „гаража“, където беше повреденият планетарен катер, влезе в кабината му, прекара няколко минути там. Накрая Сали не издържа и го повика: