Затвори очи
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-048-1
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затвори очи». Краткое содержание книги:
По време на сватбеното тържество младата булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, но никой от гостите и роднините не е видял убийството или пък убиеца.
Убиецът триумфира, но не задълго, защото на сцената излиза детектив Дейвид Гърни и започва да провежда разследването по свой начин, задавайки характерните за него неудобни въпроси.
– И смяташ, че си успяла?
– Ами сигурно, защото ме пита дали не търся господин Джикинстил? Накарах го да ми повтори името буква по буква, а наум си казах: "Леле, боже, възможно ли е да е истина?!" Затова го помолих да ми опише въпросния гост – и очевидно ставаше дума за същия човек, който бе идвал в галерията. Така че, макар че той не искаше, разбрах кой е!
Гърни мълчеше. Според него бе много по-вероятно Соня да е била подведена да реши, че мъжът е Джикинстил, за да не остане и капка съмнение у нея. Измамата беше така умело изпипана, че умението беше дори по-притеснително от самата измама.
– Там ли си още, Дейвид?
– Трябва да проведа още няколко разговора, после пак ще ти звънна.
– Все още не си ми казал какво стана!
– Защото нямам представа какво стана – като изключим това, че ме излъгаха, упоиха ме и са ме разкарвали из града в безсъзнание, а накрая и ме заплашиха. Не знам кой и защо. В момента правя всичко по силите си, за да разбера. И наистина ще разбера!
Оптимизмът в последните му думи противоречеше напълно на гнева, страха и объркването му.
Обеща ѝ още веднъж да се свърже с нея и затвори.
Веднага след това се обади на Мадлин, преди да реши какво точно ще ѝ каже и да провери колко е часът. Едва когато тя вдигна и чу сънливата нотка в гласа ѝ, хвърли поглед към часовника на таблото и установи, че е 22:04 часа.
– Чудех се кога най-после ще се обадиш – произнесе тя. – Добре ли си?
– Общо взето. Съжалявам, че не звъннах по-рано. Днешният следобед беше малко откачен.
– Как така "общо взето"?
– Ъ? А-а, исках да кажа, че съм добре, но съм изправен пред малка загадка...
– Колко малка?
– Трудно е да се каже в момента. Изглежда обаче, че Джикинстил е някакъв мошеник. Цяла вечер търча насам-натам и се опитвам да науча нещо повече.
– Какво стана?
Тя вече бе напълно будна и говореше със съвършено спокоен тон, който едновременно прикриваше и издаваше загрижеността ѝ.
Гърни бе наясно, че има две възможности. Можеше да ѝ разкаже всичко, което знаеше, както и онова, от което се страхуваше, без да се съобразява с въздействието, което то щеше да окаже върху нея. Или пък можеше да ѝ представи една непълна и не така обезпокоителна версия. В пристъп на нещо, което по-късно щеше да се окаже изкусна самозаблуда, той избра втората възможност. Реши, че това е само първата стъпка и че ще ѝ разкаже цялата история по-късно, когато той самият разбере какво точно става.
– По време на обяда се почувствах странно. По-късно, когато вече бях в колата, не можах да си припомня ясно какво сме говорили.
"Това е истината – каза си той, – макар и в съкратена версия."
– Май си се напил.
Това бе по-скоро въпрос, а не твърдение.
– Може би. Обаче... не съм напълно сигурен.
– Смяташ, че си бил упоен?
– Това е една от възможностите. Не че има някаква логика. Както и да е, досега оглеждах мястото и проверявах някои неща и вече съм абсолютно убеден, че нещо не е наред в цялата работа. А предложението за 100000 долара почти със сигурност е измама. Както и да е, обаждам ти се да ти кажа, че сега тръгвам от Манхатън и ще се прибера у дома след около два часа и половина. Съжалявам, че не звъннах по-рано.
– Недей да караш прекалено бързо.
– Ще се видим скоро. Обичам те.
За малко да пропусне последния излаз към моста. Все пак се сети навреме, хвърли бърз поглед вдясно и рязко зави към рампата. Край него се разнесе гневният протест на клаксони.
Твърде късно бе да звъни на Клайн. Но ако наистина бяха върнали Хардуик в разследването, може би той щеше да знае нещо за "Кармала" и споменатото от Клайн семейство Скард. С малко късмет щеше все още да е буден, да вдигне телефона и да няма нищо против да разговарят по темата.
И трите му надежди се оправдаха.
– Какво става, Шерлок? Не можа да дочакаш утрото, за да ме поздравиш?
– Поздравления.
– Явно си убедил всички, че ученичките от "Мейпълшейд" гинат като мухи, затова всичко живо наоколо трябва да бъде разпитано. И понеже няма достатъчно хора, Родригес беше принуден да включи и мен! За малко да се пръсне от яд!
– Радвам се, че отново ще работиш по случая. Имам два въпроса към теб.