9-те скорпиона
- Автор: Ливайн Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Кузманова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «9-те скорпиона». Краткое содержание книги:
Лайза настояваше да продължат работата си и през нощта, както бе помолил и Грег. Труит обясни на Сандърс, че търсят блатен плъх, който е управлявал моторница в деня след катастрофата на „Атлантика“.
— Трудно е да се открие — поясни Сам, — но той е имал купчина кожи на алигатори на лодката. Затова предполагам, че може би е регистриран.
— Ако проверим базата данни за всички арестувани бракониери, ще стесним кръга и можем да открием този човек.
— Да опитаме — сви рамене Джимбо.
Джимбо работеше на компютъра, а Труит сръчно чупеше черупките на раците с дървен чук. Лайза наряза лимона и започнаха да се хранят. В това време компютърът отделяше бракониерите на алигатори от продавачите на наркотици, замърсителите на канали, крадците на костенурчи яйца, ловците на птици и други престъпници в Евърглейдс.
— Знаеш ли за какво ми напомня този дървен чук? — Сандърс хвърли през рамо поглед към стария си училищен приятел.
Сам се замисли за миг и после се усмихна.
— За лакътя ми.
Лайза търпеливо чакаше за обяснение.
— Двамата бяхме новаци в гимназията, когато се случи това. — Сандърс извади месото на рака от черупката с ножче от военноморския флот на САЩ.
— Пекли сте на барбекю застрашени от изчезване водни птици? — намеси се Лайза.
— Не. Тогава играехме футбол и Скрап удари лакътя си. Естествено, не отидохме на лекар. Раната кървя цяла седмица и ръката се калцира така, че Сам не можеше да я протегне. Искам да кажа, че бе застинала свита на деветдесет градуса, когато отидохме в болницата.
— Лекарят искаше да я оперира — продължи да разказа Труит. — Каза ми, че са увредени толкова много нерви, че повече няма да мога да играя футбол. Господи! Аз не мислех, че ще мога отново да държа дори и въдица.
— Тогава аз и Скрап измислихме как да избегнем операцията. Нещо като домашна медицина. — Докато Сандърс говореше, от принтера излизаха разпечатки с данните за бракониери на алигатори, заедно с техните снимки, адреси и номерата на социалната им осигуровка.
— Първо опитахме с вряла вода — каза Сам. — Лекарят каза, че лакътят е измръзнал.
— А вие се опитахте да го размразите. — Лайза мислеше за дългия път от Евърглейдс до Харвард.
— Спряхме, когато по ръката му се появиха мехури — продължи на свой ред Сандърс. — След това отидохме в дърводелската работилница и сложихме ръката в едно менгеме. Аз грабнах един голям дървен чук и ударих лакътя му десетина пъти, като се стремях да смажа костта и да счупя лакътя там, където бе калцирал. Наложи се да спра, защото Скрап припадна.
— Накрая го направих сам. Цяла седмица се упражнявах и вдигах гири. Костта хрущеше, накрая отокът спадна и аз отново можех да движа ръката си.
— Сам доста издържа на болка — каза Сандърс.
Лайза с недоверие клатеше глава. Бе научила от тази история повече, отколкото знаеше за Сам. Доби вяра в него. Разбра, че той невинаги е бил декламиращ на латински юрист и учен.
„Ако се наложи да се срещнем с Шанк, Сам ще остане и ще се бие. Няма да избяга.“
Елиминираха бракониерите, които бяха твърде млади или са били в затвора по време на катастрофата; отстраниха микосуките и семинолите, както и онези, които не отговаряха на физическото описание, или — както бе в два случая — бяха жени. Останаха трима заподозрени, или по думите на Джимбо, три от най-опасните и злобни копелета на света.
Сандърс разгледа разпечатката и прочете на глас:
— Абел Постълуайт, шестдесет и една годишен, арестуван двадесет и девет пъти, четири пъти осъждан за незаконно притежание на кожи, единият път са намерени шестдесет кожи на борда на лодката му.
— Добър е в занаята — отбеляза Труит, като разглеждаше снимката на грубоватия мъж с брада и железен поглед. — Може да е бил той.
— Съмнявам се — каза Сандърс. — Не знам Абел да използва моторница. Бракониерства с кану. Може да забие куршум в окото на алигатор от шестдесет метра. Използва седемметрова лодка с извънбордов двигател, за да обикаля островите, но никога не съм го виждал на моторница.
Труит обърна следващата страница.
— Силван Петигрю. На шестдесет и осем години. За една нощ убил и одрал осемдесет и девет алигатора. Затварян за осемнадесет месеца в Ейвън Парк.
— Отпиши го — каза Сандърс. — Преди месец отиде на оня свят. Източвал горивото от колата на някакви туристи и един камион го забърсал. Направил му черепа на каша в огледалото за обратно виждане.