Духът на демона

— Наистина — отвърна елфът, спомнил си как самият Елбраян бе победен в тренировка от използвалия точно това движение елф Таларейш Исиншайн.

— Това е ход, който действа само в две трети от случаите — продължи Джуравиел, като говореше на Роджър. — В останалите завършва с катастрофален провал.

После се обърна към Елбраян и му се скара:

— Не ми е приятно да видя теб, Нощна птицо, човекът, когото елфите тренираха да достигнеш най-върховни нива, да прибягваш до тази тактика срещу едно дете.

После двамата погледнаха към Роджър, смятайки, че са се справили добре и спорът най-после е решен.

Роджър се изпъчи пред пазителя и елфа, плю в краката на Елбраян и си тръгна.

Елбраян тежко въздъхна.

— Труден е за убеждаване — каза той.

— Може би разбра играта ти, както и аз — отвърна Джуравиел.

— Каква игра?

— Можеше да го победиш както и когато си поискаш — рязко каза елфът.

— Само две трети от тези атаки бяха успешни — възрази пазителят.

— Срещу Таларейш вероятно — бързо отговори Джуравиел, — но тогава тази маневра бе отчаян ход, ти бе взел надмощие.

— А сега?

— Този път целта на сенчестото гмуркане бе да съхрани честта на Роджър Локлес, тактика, която може да се окаже неефективна.

— Но… — отвори уста Елбраян, но Джуравиел го прекъсна:

— Погрижи се този урок да не изпълни Роджър с прекомерна самоувереност — предупреди елфът. — Ако се изправи срещу паур, вероятно няма да остане жив.

Елбраян преклони глава пред този аргумент, взирайки се в посоката, в която Роджър бе напуснал бойното поле. Това обаче бе най-малкият проблем, тъй като предвид държанието му вероятно хората щяха все пак да решат да нападнат двата завладени града.

— Иди и върни оръжието на Пони — каза Джуравиел.

Като все още се чудеше какво да прави с Роджър, Елбраян прибра Буря в ножницата и се отдалечи в нощта.

— А пък аз ще си поговоря с Роджър Локлес — довърши тихо Джуравиел, когато пазителят се отдалечи.

Елфът бързо настигна Роджър, на осеяното с коренища подножие на един клонест бряст.

— Етикетът и доброто възпитание изискват да поздравиш победителя — обясни Джуравиел и кацна на един клон над младежа.

— Махни се, елфе — отвърна Роджър.

Джуравиел скочи на земята точно пред него.

— Да се махна? — озадачено попита той.

— Веднага!

— Спести ми заплахите си, Роджър Локлес — спокойно отвърна елфът. — Видях те как се биеш и не съм особено впечатлен.

— Ала почти победих любимата ти Нощна птица.

— Добре знаеш, че той можеше да те победи по всяко време — прекъсна го елфът.

Роджър се изпъна и макар че за човек бе нисичък, все пак се извиси над елфа.

— Нощната птица е силен колкото може да е силен един мъж — продължи елфът. — А след тренировките си с Туел’алфар е пъргав колкото си иска. Той е съвършен войн и можеше да извърне острието ти към собственото ти лице, ако бе пожелал. Или можеше просто да ти счупи ръката.