Експедиция Атлантида

Кари си пое притеснено въздух.

— Нещо не е наред — получавам въздух, но се диша по-трудно. Мисля, че регулаторът е повреден!

Чейс я хвана за ръката.

— Кари, успокой се. Вече сме почти извън храма. Веднага щом излезем, ще открием Хюго и ще се издигнем на повърхността. Петнайсет минути, според мен ще отнеме толкова. Само си пази въздуха и дишай бавно, става ли?

— Добре. — Тя кимна, но лицето й издаваше страх.

Стигнаха до дълбокия отвор в тавана. Кари използва тласкачите, за да излезе от храма, като дърпаше Чейс със себе си. Водата изведнъж стана прозрачна. Чейс се огледа за светлини. Забеляза няколко почти веднага — но те не бяха познати.

— Друга подводница — каза Кари, гледайки отломките на водния съд. Въпреки разрушеното отделение за екипажа, секцията с батериите си оставаше херметически затворена, захранвайки безполезно прожекторите. — Куобрас!

— Хюго трябва да е тук някъде. — Чейс доплува до дупката. — Хюго! Направи ли копие? Ние сме вън от храма, повтарям: намираме се извън храма. Чуваш ли ме?

Тишина, след което се чу:

— Едуард! — Гласът беше слаб, придружен от пропукване на статично електричество, но без никакво съмнение принадлежеше на белгиеца. — Чувам ви! Къде сте?

— Над северната част на храма. А ти?

— Спускам се от югозапад! Виждате ли ме? — Чейс погледна нагоре и долови очертанията на водолазния му костюм. — Добре ли сте?

— Водолазният екип на Кари е повреден — както и моят: пробит е и тласкачите ми не работят. Трябва бързо да излезем на повърхността.

Кастил освети с прожектора си отгоре костюма на Чейс.

— Ето къде е пробит — каза той и посочи към кръста му. Чейс се досети каква е причината. Когато бе използвал ножа си, за да среже екипировъчния си колан, острият връх беше пробил поликарбонатната черупка. Дори в този момент видя как едно малко въздушно мехурче се показва и се стрелва нагоре.

— Разполагаш ли с нещо, с което да запушим дупката?

Чейс поклати глава.

— Едуард, слушай, нещо се е случило на повърхността. Чух…

Клинг…

— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Неочакваният звук проехтя като удряне на метал в камък. Той се обърна. Нещо блещукаше слабо, пред тях лежеше някакъв предмет. Той се приближи да види. Винт.

Ново издрънчаване, този път много по-силно и остро. И тримата се завъртяха и видяха един дълъг пилон, който стоеше изправен на каменния покрив. Люлееше се бавно отгоре, като едва докосваше наклонената страна на храма.

Кастил доплува до него и спря, когато осъзна какво беше.

— Това е корабна кука — каза той. — Но защо е…

С периферното си зрение Чейс разпозна падащите около тях предмети. Погледна нагоре.

— Хюго! Махни се оттам!