Късните новини
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #21
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Късните новини». Краткое содержание книги:
Последните думи произнесе почти с ярост.
Чак тогава Турецки забеляза, че ръцете на този иначе невъзмутим мъж треперят. Предложи му чаша вода, но Поляков с жест помоли да му даде цигара. И едва когато дръпна няколко пъти с наслада, той продължи:
— Издебнах тая гадина, докато тя, тоест той, спеше. Завързах му ръцете и краката, а на врата му затегнах колана си. Дори нямах намерение да се гавря с него, както е направил с моя син той. Исках само да изясня нещата. Бях намерил в линейката една опаковка клофелин и го заплаших, че ако не проговори, ще му я натикам в устата.
Оказа се, че животът на тоя свят все още му е доста мил, за да отиде така бързо на оня… Твърде бързо се разприказва. Каза, че има един човек, известен като Принца, а името му е Едуард Владимиров. Той цял живот се е специализирал в изкуството да довежда до просешка тояга всекиго, който не му е особено симпатичен. И е постигнал сериозни успехи в този вид спорт. И какво още? Бил голям особняк. Страшно обичал киното. Не знам по какъв начин е успял Менжега да се вмъкне в „Кинотавър“, за да свие толкова много нови филми, но със сигурност знам, че те са били предназначени за шефа му. Усещате ли какъв е размахът на оня тип? Така че не аз, а Менжега беше скрил тия съкровища в гардероба на гарата. А аз само му измъкнах тая информация, след което просто промених шифъра на шкафчето. Опасявам се, че след този мой подвиг Принца ще бъде много, много разочарован — презрително се усмихна Поляков. — Вие едва ли имате намерение да го запознавате с най-новите тенденции в киноизкуството, нали?
— С какво могат да бъдат подкрепени вашите показания за Менжега? А също и…
— А също — къде са останалите филми? Познах, нали?
За пореден път удивен от проницателността на своя събеседник, Турецки само кимна.
— Там, където бяха и първите два. На гарата, в петте съседни шкафчета отдясно. Оценявате ли моята откровеност, Александър Борисович? Аз играя честно и с открити карти, защото искам от вас само тези четири стени. Разбира се, надали и те ще ме спасят от Принца, но все пак тука ще поживея по-дълго време, отколкото на чист въздух…
„Доста непринудено и с големи подробности говори за Принца — помисли си Турецки. — Дали действително е научил всичко това за него само от думите на Менжега?“
— Кажете ми шифъра.
— Същият е. Всички шкафчета са заключени с едни и същи цифри и букви. Какво, неприятно ли ви стана? Разбирам ви: фактически цяло денонощие са ви били подръка. И още нещо, едва не забравих — продължи Поляков, — в крайното шкафче ще намерите всички документи на Менжега, включително и фалшивата журналистическа карта, редакционното удостоверение и пистолета му. Аз не съм го докосвал, само го увих в носната си кърпа. С нея отключвах и заключвах шкафчетата. Затова и не намерихте там мои пръстови отпечатъци. Впрочем така и забравих да си купя друга носна кърпа. В същото шкафче прибрах и касетата, на която записах целия ни разговор с тоя старец.
— Наистина ли? — Турецки даже скочи от бюрото си и взе да се разхожда нервно из кабинета. — Гледай, гледай ти! Все пак имате доста здрава нервна система. А засега ще приключваме, защото ми предстои още една среща с човек по вашето дело. И така, последен въпрос. Каза ли ви Менжега още нещо, което да е важно?
— Каза: последен се смее онзи, който стреля пръв.
— Какво значи това?
— Нищо особено. По някакъв необясним начин той си беше освободил едната ръка, извади ми пистолет и се опита да ме застреля. Всъщност тогава го удуших.
Турецки зяпна от изненада.
„Животът е прекрасен и удивителен. Но защо е изтрил пръстовите си отпечатъци от шкафчетата в гардероба, при положение че след това доброволно дойде при мене? Как да си го обясня?“
— А сега, да изпреваря и най-последния ви въпрос, Александър Борисович. А той е — къде съм прекарал времето след разговора с Менжега и преди незабравимата ми среща с вас в бар „Холстен“. Ще ви кажа само, че ходих до аерогара „Шереметиево“, защото по принцип изпращанията със самолет стават много по-различно от тези по влаковете…