Късните новини

— Но какво значение има в края на краищата?

— Може би никакво, а може би съществено. Нима нямате представа откъде са се взели, нали сте следовател? И неотдавна сте били в Сочи!

Турецки трепна. Наистина, как е могъл да забрави! Нали още първия ден Трофимов му разказа, че се е вдигнал голям скандал, защото са изчезнали тринайсет филма от извънконкурсната програма на кинофестивала. И ето сега къде изплуваха те. Впрочем намерените филми бяха само два. А къде са останалите? Само това им липсваше, и тях да търсят, да не говорим пък за прословутия Принц, за когото спомена Поляков.

— В такъв случай откъде сте знаели за това скривалище? — недоверчиво попита Турецки.

— От Менжега.

— Тогава още веднъж ви питам: кога се запознахте с него?

— Преди седмица. Дойде във фирмата ми в Талин, представи се за кореспондент на някакъв местен рускоезичен вестник. Разбира се, по-късно се изясни, че такъв вестник изобщо не съществува. И най-странното е, че имаше записан предварително приемен час при мен, и то уж по моя молба. Очевидно някой е успял да имитира гласа ми, да заблуди секретарката ми, че се обаждам аз. А по това време аз по принцип бях решил да не изпускам нито една възможност за изявление в медиите. Все пак трябваше да обясня на хората какво всъщност се е случило с „Рената“. Сред пътниците имаше и много руснаци. Хората можеха изобщо да престанат да пътуват през Балтика.

— Значи смятате, че ако не сте били вие, случаят е щял да остане неизяснен. Откажете се от тоя докторски тон, Поляков. Спомнете си, че тук не е телевизията.

— Но аз не съм се натягал да ходя там. Просто ме издебнаха. Някой в хотела се е сетил кой съм и се е обадил в НТВ.

— В кой хотел по-точно? „Космос“? „Славянски“? „Интурист“? „Измайловски“? Защото сте ги сменяли всеки ден, нали така?

— Охо, проследили сте почти целия ми път. Поласкан съм от това внимание.

— За съжаление тогава извадихте късмет. Колегите ми всеки път пристигаха със закъснение. А когато сменихте документите си, изобщо загубиха следите ви.

— Ясно. Аз обаче не се криех от вас.

— А от Принца ли?

— Да, от Принца.

Турецки си спомни, че във вилата на братя Кирякови на Вела й бяха татуирали на бедрото буквата „П“. Привет от Принца.

— А какво общо има Менжега с него?

— Той му беше дясната ръка. Сега за щастие вече отрязана.

— За какво разговаряхте с Менжега в Талин?

— Ами за нищо конкретно. Още с влизането си взе да ме заплашва неясно с какво и неясно защо. От малкото, което каза, излизаше, че катастрофата с „Рената“ е планирана, един вид като удар срещу мене.

— И от кого?

— Не каза. Чувах само „ние“, „ти“. Изобщо сипеше някакви несвързани фрази.

— Вячеслав Георгиевич, откъде се взе тоя прякор — Поляка, та вие не сте криминален престъпник?