Лудостта на владетелите [bg]

След като скоро става ясно, че Фердинандо няма да бъде дарен с потомство, великият херцог насочва вниманието си към сватбата на дъщеря си Ана Мария. До този момент опитите на баща ѝ да намери съпруг от Испания, Португалия и Савоя, включително и френския дофин, се провалят, като в случая с дофина отчасти заради машинациите на майка ѝ, великата херцогиня на Тоскана. Най-накрая, по предложение на императора, младата жена си намира подходящ в известен смисъл съпруг в лицето на палатинския електор, вдовеца Йохан Вилхелм, чиито три сестри са императрицата на Свещената Римска империя, кралицата на Португалия и кралицата на Испания, а тримата му братя са епископи. Но в личния си живот електорът не е напълно безупречен. Новата му съпруга претърпява спонтанен аборт и съвременниците твърдят, че това се дължи на „уврежданията, причинени от нейния съпруг, защото, макар и да я уважава и много да я обича, поради горещата си кръв той често си позволява необичайни форми на сексуално общуване“. (Acton, The Last Medici, London, p. 235.) Съпругата на електора посещава Екс ла Шапел, заради известните лечебни минерални бани там, които „засилват плодовитостта“, но без успех.

Така най-малкият син на херцога, Джан Гастоне, остава единствената надежда на семейството. Като дете той е пренебрегван от майка си, която никога няма време за него и напуска страната, когато той е само на четири годинки. Като младеж е старателен и затворен, когото ерудитът от XVIII в. Ѝ. Ламий описва като „най-учения принц… последовател на Лайбниц във философията и който не се оставя разни попове и монаси да го водят за носа“. Но младежът очевидно страда от тежка форма на депресия. Негови съвременници отбелязват, че той понякога е толкова мълчалив и тъжен, потънал в сълзи в стаята си, че започват да се съмняват дали психиката му е наред. „Много съм изненадан, че принц Джан Гастоне е загубил вяра във всичко“ — споделя йезуитът отец Сениери.