![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Подводница. — Бейкър се усмихна едва забележимо. — Господ да й е на помощ, когато излезе на повърхността за радиовръзка. Е, вчера Иван изпрати бомбардировачите си срещу Исландия. Някой да се сеща къде би ги изпратил днес?
— В случай, че някой се интересува, моето предположение е пред вас — отвърна Толанд.
— Винаги е хубаво човек да получава професионални мнения — забеляза кисело CAG. — Трябва да се отправим на север и да ударим тези руснаци — CAG беше пилот-щурмовак по специалност и опит, — но не можем да го направим, докато срещу нас стоят техните бомбардировачи. Каква е силата на тази заплаха за нас?
— Можем да предположим, че няма да получим подкрепления от нашите ВВС. Съветската военноморска авиация разполага с шест полка щурмови самолети, три от които се състоят от „Бекфайър“ и три от „Беджър“. Имат един полк заглушители „Беджър“ и един полк разузнавателни самолети „Беър“. Към това следва да се прибавят и въздушните им цистерни. Всеки полк се състои от двадесет и шест самолета. Това прави приблизително сто и шестдесет щурмови самолета, всеки от които може да носи между две и три ракети въздух-земя.
— Ще трябва доста да се понапрегнат, за да ни достигнат чак тук. Дори и ако минат напряко през Норвегия, двупосочният им курс ще има дължина около четири хиляди мили. „Беджърите“ са амортизирани стари „птички“ — каза CAG. — Какво знаем за спътниците им?
Толанд погледна часовника си.
— След петдесет и две минути над нас трябва да мине един RORSAT. Засякоха ни и преди дванадесет часа.
— Надявам се ВВС да възстановят ASAT програмата си колкото се може по-скоро — каза тихо Свенсон. — Ако Иван може да получава спътникови разузнавателни данни в реално време, то няма да му бъдат необходими всичките тези проклети разузнавателни самолети. Руснаците ще могат да определят курса ни твърде лесно, а бомбардировачите им могат да стигнат до нас само за четири часа.
— Дали да не се опитаме да променим курса си, докато спътникът преминава над нас? — предложи CAG.
— Няма смисъл — отвърна Бейкър. — Движим се на изток в продължение на десет часа. Те едва ли са пропуснали да забележат това, а и максималната ни скорост е едва двадесет възела. Най-голямото отклонение, което можем да направим, е плюс-минус осемдесет мили. За колко време мислите, че може да се прелети такова разстояние?
Толанд забеляза, че Свенсон и CAG не харесаха решението на адмирала, но нито един от тях не се опита да го оспори. Боб беше уведомен, че Бейкър не е човек, с когото може да се спори, и той се зачуди дали това беше добра черта от характера на един командир.
Едуардс се успокояваше донякъде от факта, че беше успял да предвиди точно кога ще настъпи студеният метеорологичен фронт. Дъждът започна да вали точно навреме, малко след полунощ. Ако нещо можеше да влоши още повече и без това лошото им положение, то това беше един студен порой. От надвисналите на две хиляди фута над главите им облаци валеше като из ведро, а вятърът тласкаше дъждовните потоци към планинския център на Исландия със скорост от тридесет възела.
— Къде са изтребителите? — попита Едуардс. Той разгледа внимателно летище Рейкявик през бинокъла си, но не успя да види шестте изтребители, за които беше докладвал предишната вечер. Всички транспортни самолети също бяха изчезнали. Лейтенантът забеляза един съветски хеликоптер и няколко танка. По улиците и пътищата в полезрението му нямаше голямо движение. Беше твърде тихо за понеделник сутрин. Не трябваше ли рибарите от търговския флот да пътуват към лодките и корабите си? — Някой да е забелязал кога са излетели?
— Не, сър. Каквото беше времето миналата нощ, целите руски ВВС можеха да дойдат и да си отидат, без да ги забележим. — Сержант Смит също беше раздразнен, най-вече поради лошото време. — Възможно е да са ги вкарали в онези хангари.
Около единадесет часа предишната вечер групата беше забелязала в небето огнена диря, наподобяваща дирята на излитаща ракета, но това, по което беше изстреляна, бе останало скрито зад дъждовната пелена. Едуардс не беше докладвал за това, защото допускаше, че може би бяха видели светкавица.
— Какво е онова там? Не е танк. Гарсия, провери го — на петстотин ярда западно от терминала. — Лейтенантът подаде бинокъла.
— Видях го. Някакво гъсенично превозно средство. Изглежда, че има нещо… не е оръдие и са три. Ракетна установка, може би.
— Самоходна зенитна ракетна установка — поясни сержантът. — Бих се обзаложил, че снощи сме видели една от тях да стреля.