Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Да, милорд — отвърна Хойд, коленичи и затършува в тъмното за кесията. — Моите извинения, милорд. Зрението ми не е каквото беше. Вече с труд виждам дори пръстите си.
„Хитро“ — отбеляза Келсайър, докато Хойд прибираше кесията. Оправданието със зрението, естествено, беше лъжа — никой нямаше да изкара дълго в подземния свят с подобен недъг. Но пък всеки благородник, който си има работа с полусляп мъж, ще е спокоен поне що се отнася до запазване на своето инкогнито. Не че Келсайър се тревожеше — Доксон се беше погрижил за дегизировката му. Освен фалшивата брада му беше поставил изкуствен, но съвсем като истински нос, подложки в обувките и изсветляващ кожата грим.
— Та казваше, че има още? — подкани го той. — Кълна се, скаа, ако сведенията ти не ги бива…
— Бива ги — отвърна припряно Хойд. — Лорд Реноа, изглежда, се опитва да сгоди своята племенница лейди Валет за лорд Елънд Венчър.
Келсайър се сепна.
„Виж, това не го очаквах…“
— Говориш глупости. Лорд Венчър стои прекалено високо за някакъв си Реноа.
— Двамата млади са прекарали почти цялата вечер заедно — на един бал преди месец.
Келсайър се разсмя иронично.
— Всички го знаят. Това не значи нищо.
— Така ли? — отвърна Хойд. — А знаят ли всички, че лорд Елънд Венчър е изказвал ласкаво мнение за момичето пред приятелите си, група млади философи, които се събират редовно в „Скършеното перо“?
— Младите мъже вечно си говорят за момичета — подметна Келсайър. — Това не значи нищо. Искам да ми върнеш парите.
— Почакайте! — почти извика Хойд и за пръв път в гласа му се долови тревога. — Има и още. Лорд Реноа и лорд Венчър участват в тайна сделка.
„Какво?!“
— Истина е — продължи Хойд. — Тази новина е съвсем прясна — самият аз я узнах едва преди час. Съществува връзка между Реноа и Венчър. И по някаква причина лорд Реноа е поискал Елънд Венчър да стане опекун на лейди Валет по време на баловете. — Той сниши глас. — Говорят дори, че лорд Реноа има влияние над Къща Венчър.
„Какво може да е станало тази вечер на бала?“ — зачуди се Келсайър. Но на глас каза:
— Всичко това ми се струва доста прозаично, скаа. Не разполагаш ли с друго, освен с клюки?
— Не и за Къща Реноа, милорд — отвърна Хойд. — Опитах се да събера повече сведения, но това е една доста незабележима и незначителна Къща. Трябваше да изберете някоя по-влиятелна в политиката. Като, да речем, Къща Елариел…
Келсайър се намръщи. Със споменаването на Елариел Хойд намекваше, че разполага с важна информация, която е готов да продаде. Изглежда, тайните на Къща Реноа засега бяха на сигурно място. Време беше да измести темата на разговора към други Къщи, за да не бъде заподозрян в специален интерес към Реноа.
— Хубаво де — склони той. — Ако си заслужава загубата на време…
— Заслужава си, милорд. Лейди Шан Елариел е Усмирителка.
— Доказателства?
— Усетих въздействието й върху чувствата ми, милорд — отвърна Хойд. — Преди седмица, по време на пожара в Цитаделата Елариел, тя успокояваше разтревожената прислуга.
Келсайър бе причинил този пожар. За съжаление той не се бе разпространил извън караулното.
— Друго?
— В последно време Къща Елариел й даде разрешение да използва дарбата си в придворната политика. Боят се от война между Къщите и очакват от нея да им намери съюзници. Винаги носи парченце месинг в дясната си ръкавица. Намерете Издирвач и той ще го потвърди при следващия бал. Не ви лъжа, милорд! Животът ми на информатор зависи изцяло от репутацията ми. Шан Елариел е Усмирителка.
Келсайър се замисли. Тази информация беше безполезна за него, но същинската цел на идването му — да провери какво се говори за Къща Реноа — вече беше изпълнена. Хойд бе оправдал заплащането, независимо дали го разбираше, или не.
Келсайър се усмихна. „Защо да не посеем още малко хаос?“
— А какво се знае за тайната връзка на Шан със Салмен Текиел? Смяташ ли, че е използвала способностите си, за да спечели благоразположението му?
— О, най-вероятно да, милорд — побърза да отвърне Хойд. Келсайър зърна развълнувани пламъчета в очите му: информаторът бе уверен, че току-що е научил нещо полезно от Келсайър.
— Дали пък на нея не се дължи успешната сделка между Елариелови и Къща Хастинг миналата седмица? — продължи Келсайър, сякаш разсъждаваше на глас. Такава сделка нямаше.
— Със сигурност, милорд.
— Много добре, скаа — рече Келсайър. — Заслужи си заплащането. Може би ще те потърся и друг път.
— Благодаря ви, милорд — отвърна Хойд и се поклони почти до земята.
Келсайър пусна една монета и се извиси във въздуха. Докато стъпваше на покрива, зърна Хойд да се навежда за хвърлената монета. Изглежда, този път „слабото зрение“ не му попречи да я открие. Келсайър се усмихна и си продължи по пътя. Следващата среща нямаше да е толкова лека.