Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Изстреля се във въздуха и се отправи към Саждивата махала, бедняшки скаа квартал в далечния северен край на града. Лутадел беше огромен. На всеки няколко десетки години към него се добавяше нов заселен район и градските стени го обхващаха, благодарение на неуморните усилия и труда на скаа. С навлизането на модерната канална епоха камъкът бе станал относително евтин строителен материал и значително по-лесен за доставка.
„Чудя се защо въобще му трябва да строи тази стена — мислеше си Келсайър, докато се придвижваше по покривите. — Кой ще го нападне? Та лорд Владетеля контролира всичко. Дори Западните острови вече не му се противят“.
От векове не бе имало истинска война в Последната империя. Редките „въстания“ не бяха нищо повече от бунтове на няколко хиляди души, криещи се в пещерите или сред хълмовете. Дори бунтовниците на Йеден не разчитаха на открити атаки — по-скоро целяха да предизвикат хаос или война между Къщите, извеждане на лутаделския гарнизон извън градските стени — каквото и да е, което да им даде някаква възможност за неочакван удар. Ако се стигнеше до продължителна кампания, Келсайър щеше да изгуби. Лорд Владетеля и Стоманеното министерство можеха да свикат под знамената си милиони.
Разбира се, той имаше и друг план. Не говореше за него, дори не смееше да го обмисля. Вероятно никога нямаше да му се удаде възможността да го приложи на практика. Но ако все пак възникнеха подходящи условия…
Стигна в началото на Саждивата махала, загърна се по-плътно в мъглопелерината и закрачи по улицата с уверена стъпка. Човекът, с когото трябваше да се срещне, вече седеше на прага на една затворена работилница и пуфтеше кротко с лула. Келсайър повдигна учудено вежди — тютюнът беше скъпо удоволствие. Хойд или беше прахосник, или бе толкова успял, колкото твърдеше Доксон.
Хойд бавно свали лулата и се надигна, но с това не стана кой знае колко по-висок. Поклони се ниско в мъгливата нощ.
— Поздравявам ви, милорд.
Келсайър се изправи пред него, пъхнал ръцете си под пелерината. Нямаше нужда обикновеният уличен информатор да вижда, че непознатият „благородник“ носи по кожата си белези от Хатсин.
— Препоръчаха ви много горещо — заговори той, като имитираше високомерния тон на аристократите.
— Аз съм най-добрият, милорд.
„Всеки, оцелял колкото теб, трябва да е доста добър“. Господарите не обичаха обикновени хора да са в течение на тайните им. По правило информаторите не живееха дълго.
— Интересува ме едно нещо — продължи Келсайър. — Но първо искам да се закълнеш, че няма да разказваш никому за нашата среща.
— Разбира се, милорд — отвърна Хойд. Най-вероятно щеше да наруши обещанието си още тази нощ — още една причина, поради която нишката на живота им бе тъй къса. — Но преди това да обсъдим въпроса със заплащането…
— Ще получиш своите пари, скаа — отвърна троснато Келсайър.
— Разбира се, милорд — рече Хойд и не пропусна пак да се поклони. — Предполагам, че ви интересуват сведения за Къща Реноа…
— Да. Какво се знае за нея? С коя друга Къща са в съюз? Трябва да съм наясно с тези неща.
— Няма кой знае какво да се каже, милорд. Лорд Реноа е нов в града и е крайно предпазлив човек. За момента нито влиза в съюзи, нито си е създал врагове — купува големи количества оръжие и брони, но вероятно го прави, за да печели благоразположението на своите доставчици. Много умна тактика. Сигурно вече има в излишък от този продукт, но по-важното е, че има и излишък от приятели, нали?
Келсайър изсумтя.
— Не виждам защо трябва да плащам за това.
— Но, милорд, щом стоката му е в излишък, значи вече е на загуба — посочи бързо Хойд.
— Аз не съм търговец, скаа — сряза го Келсайър. — Не ме интересуват печалби и загуби! — „Нека запомни това. Сега си мисли, че ме праща някоя Голяма къща — всъщност вече би трябвало да се е сетил за това заради мъглопелерината. Инак едва ли заслужава репутацията си“.
— Има още, милорд…
„Аха, сега ще разберем. Дали уличните информатори са надушили, че Къща Реноа е свързана с бунтовниците?“ Ако някой бе разкрил тайната им, хората на Келсайър бяха в голяма опасност.
Хойд се покашля тихо и протегна ръка.
— Непоносим човек! — изсъска Келсайър и хвърли малка кесия в краката му.