Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
38.
— Съжалявам, че толкова закъснях, Виктор. Вече не се надявах да ме дочакаш.
Роузуотър с усмивка посрещна Пола, когато тя нахълта в ресторанта, наречен по-рано от нея „кафе“. Бе облечен в черно кожено яке и плътни моряшки панталони с изрядни ръбове. Прегърна Пола и я попита какво ще пие.
— Вермут.
— А гладна ли си?
— Като вълк! Не съм яла цяла вечност.
— Ето менюто, избери си нещо.
— Не ми трябва. Искам един огромен омлет с гъби и много пържени картофи. Тази вечер не ми пука за фигурата ми.
— Е, аз с удоволствие ще я наблюдавам, докато ти не й обръщаш внимание — пошегува се той и повика келнера.
Ресторантът беше полупразен. Бътлър влезе, но се направи, че не вижда Пола. Избра си малка маса до прозореца. Пола му беше казала, че ще се оправи и без охраната си, че след срещата си с Роузуотър ще се върне веднага в „Атлантик“.
— Ти ще влезеш сама — беше й отвърнал Бътлър. — Малко след теб ще се появя и аз, но ще съм по-кротък и незабележим от тапетите, обещавам ти. Изричната заповед на Туийд е да не се отделяме от теб.
През прозореца Бътлър виждаше паркираното рено и седналия зад волана Нийлд. Партньорът му наблюдаваше пространството около ресторанта.
Едно червено порше, спряно на двадесетина метра по-надолу от другата страна на улицата, привлече погледа на Нийлд. Беше паркирано в сянката встрани от най-близката улична лампа и не можеше да се види дали в него има човек. Нийлд извади валтера от кобура и го постави в скута си. Поршето го тревожеше.
Вътре в ресторанта Пола отпиваше от вермута и наблюдаваше Роузуотър. Дори сега, в края на деня, той изглеждаше удивително свеж с красивото си лице, изсечената челюст и чаровна усмивка. Пола обичаше мъжете, които умееха да се усмихват.
— Разкажи ми какво прави през деня — предложи Роузуотър.
— Нищо особено, бях на гости.
— На мъж или жена?
— Много си любопитен…
— Не, просто съм ревнив…
Една елегантна французойка влезе в ресторанта и Роузуотър я погледна. Келнерът пое палтото й. Жената сякаш играеше пред публика. Грациозно освободи ръцете си от ръкавите, вдигна ги и приглади дългите си буйни коси. Движението подчерта прекрасната й фигура. Бе облечена в черно и стегнатите й гърди красиво надигаха плътно прилепналата рокля. Жената гледаше право в Роузуотър. Бавно му се усмихна.
Пола проследи погледа на Виктор. В другия край на помещението Бътлър избра същия момент да се обърне. Бавно взе солницата от съседната маса, а очите му за миг изучиха новопристигналата. Келнерът я настани на една маса близо до неговата. Бътлър остави ненужната солница.
— Тази дама… — Роузуотър отново се обърна към Пола. — Прекалено красива е, за да е сама. Странно, нали? Нищо чудно да е една от жените, агенти на Дьо Форж.
— Хайде да я забравим и да се наслаждаваме на вечерята.
— Добре, мъж или жена посети днес? Казах ти, че ревнувам.
— Ревността ти се отразява добре на апетита ми. А мога ли да попитам ти какво прави през деня?
— Обикалях местността наоколо с колата, спирах за проверки от патрулите, показвах документите си. Не истинските…
— Патрули ли каза? — прекъсна го объркана Пола.
— Войници от Трета армия.
— Искаш да кажеш от Трети корпус.
— Не. Попитах ги — те казаха Трета армия. Изглежда, издирват някого. Опитах се да ги подпитам, но те повтаряха едно и също — провеждали военни маневри. Някои дори не разговаряха с мен. Човек може да си помисли, че сме във военно положение.
— Това е доста тревожно…
— Но няма да ни развали вечерта, нали?
Половин час по-късно Пола усети стомаха си пълен. Беше се натъпкала ужасно, но пък усещането за ситост си заслужаваше. Погледна часовника си и се намръщи.
— За съжаление трябва да тръгвам, Виктор. Благодаря ти за прекрасната вечеря. Чувствам се наистина разкошно.
— Къде се разбърза? Аз исках да се поразходим с колата. Знам един добър нощен клуб, където можехме да пийнем и потанцуваме…
— Съжалявам. Би било чудесно, но съм невероятно изморена. Дай ми телефона, на който мога да те намеря.
Роузуотър извади бележник, записа номера, откъсна листа и го подаде на Пола:
— А аз къде да те търся?
— Никъде — усмихна се тя. — Непрекъснато съм в движение. Такава ми е работата.
— Каква тайнствена жена…
Келнерът донесе палтото й. Роузуотър й помогна да го облече. Ръката му нежно стисна рамото й. Когато тръгнаха към вратата, Бътлър, вече платил, се изправи и ги последва. Настигна ги пред ресторанта. Пола го представи на Роузуотър: