Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
Привидната промяна в настроението на Дьо Форж не бе успяла да заблуди Джийн Буржойн, когато генералът си тръгна от вилата. Въпреки наглед приятелското му отношение тя бе разбрала, че вече й няма доверие.
Джийн отдавна беше очаквала този момент. Бързо приготви багажа си. Сложи записките си върху операция „Маренго“ — направени след прочитането на документите в куфарчето на Дьо Форж — в една найлонова торбичка, която прикрепи с лепенка към бедрото си.
Взе със себе си само необходимия минимум от дрехи. Остави без съжаление във вилата съвсем новата си пелерина и коприненото бельо, подарено й от Дьо Форж — не искаше да носи върху тялото си нищо, което да й напомня за връзката им. Но пистолета „Маузер“ предвидливо пъхна в чантичката си.
В късния следобед шосето към Аркашон беше пусто. Джийн мислеше след пристигането си в града да отиде в хотел „Атлантик“, да вземе стая и да се свърже с Пола. А ако не успееше, щеше да се обади в Париж.
Мъжът, известен като Калмар, седеше в хотелската стая и изучаваше снимката на Джийн Буржойн. Беше сигурен, че скоро ще му се удаде възможност да удуши и нея. Нямаше снимка на Пола Грей, но не се и нуждаеше от такава. Вече бе виждал жената. Рядко му възлагаха ликвидирането на два обекта едновременно. Искаше му се да приключи бързо с изпълнението на поръчката.
По телефона Леми му беше дал кратки и точни инструкции. Но не му бе съобщил местонахождението на обектите. Това учуди Калмар. Учудваше го и самият майор Жул Леми. Заплатата му на началник на разузнаването едва ли беше много висока. А явно единствено той — с изключение на Дьо Форж, разбира се, — знаеше кои са хората за ликвидиране. Това може би обясняваше и някои други странни неща.
Калмар прибра снимката в плика и го пъхна в джоба си. Изглежда, лесно щеше да спечели тези пари. А това, че обектите бяха два, съвсем не го тревожеше.
Нюмън спа в продължение на двадесет и четири часа в стаята си в хотел „Атлантик“ в Аркашон. Бяха тръгнали с Моше от Ланд и до пристигането в града не бяха спирали никъде. Нюмън слезе от колата късно следобед напълно изтощен.
Моше също едва гледаше от умора. Всичките му жизнени сили бяха се изчерпали. Нюмън бе взел душ и имаше намерение да се обади веднага след това на Туийд, но заспа в момента, в който докосна леглото.
Сънят му бе неспокоен, разпъван от кошмари. Отряд за екзекуции на фона на дюните и гората в Ланд. Санитари вдигат на носилка жертвата и я отнасят сред дърветата. Там хвърлят тялото в ямата, а лицето на мъртвеца прилича на Нюмън. Една старица наблюдава всичко това, ухилена в гримаса на сатанинско задоволство. Мъж с качулка се навежда над Нюмън. Сваля я от главата си и отдолу се показва усмихнатото лице на майор Леми…
Най-после се събуди, но усещаше главата си като пълна с памук. Насили се да стане от леглото и погледна часовника. Навън вече се смрачаваше. Съблече се до кръста и се напръска с ледена вода. Избърса се и се разкърши. Усети как мозъкът му постепенно се съвзема.
Трепереше от студ. Отоплението в хотела беше слабо. Облече чифт чисти дрехи — първите, които извади наслуки от куфара. Седна на леглото и набера тайния телефонен номер на Министерството на вътрешните работи. Наложи му се да бъде много настоятелен, за да го свържат с някой от големите началници. Попадна на Лазал.
— Трябва спешно да разговарям с Туийд.
— В момента не е в сградата, мистър Нюмън. Мога ли да помогна с нещо?
— Само Туийд може. Благодаря ви. Ще се обадя пак.
Само на Туийд можеше да съобщи новата информация.
Нюмън излезе в коридора, отиде до стаята на Моше и почука на вратата. Наложи се да почука още няколко пъти, преди тя да се отвори и бледото, небръснато лице на евреина да се покаже зад спуснатата верига.
— О, ти ли си. Извинявай, бях заспал.
Нюмън влезе и Моше отново постави веригата. Прокара пръсти през рошавата си коса.
— Имам чувството, че върху мен се е срутила Айфеловата кула. Сега какво ще правим? Аз продължавам да мисля, че ще е най-добре да ме оставиш тук. Тръгни на север. Вземи и колата. Няма смисъл да рискуваш живота си. Вече го направи…
— Няма да се отделя от теб, докато не те видя в безопасност в Париж. Между другото, известно време няма да съм в хотела. Пари имаш ли? Добре. Дай на персонала солиден бакшиш и им кажи да ти изпратят прилична храна в стаята. Не излизай, докато не ме чуеш да почукам на вратата ей така…
Нюмън потропа с пръсти по масата в определен ритъм. После се върна в стаята си, бързо се обръсна, среса се и облече топло палто. Навън беше много студено.
Първо провери дали Пола е в хотела. Намери името й в книгата за посетители, но тя беше излязла. Реши да използва времето, за да посети Изабел. Може би бе забелязала някого в Аркашон. Някой, за когото трябваше да знае.