Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Ти не си индианка.
— Много си сигурен. Конкистадорите взимали жени от подчинените племена. Всички сме роднини, cabron. Повечето стари испански родове в Ню Мексико имат и някакъв корен от племената ацтеки, нахуатъл, навахо или пуебло.
— Не ме баламосвай с тези интернационални глупости. И спри да ме наричаш cabron.
Де Вака се засмя:
— Само си помисли, че в момента твоят изкуфял, впиянчен стар чичо ни спасява живота. И после преценявай с какво трябва да се гордееш и с какво — не.
Часът беше десет, слънцето се издигаше високо в небето. В спора си те само губеха ценна енергия. Карсън се замисли за собствената си жажда. Направо го подлудяваше. Отначало просто го беше дразнила, но постепенно ставаше по-лошо. Трябваше да излязат от лавата и да потърсят вода.
Напечените камъни излъчваха невъобразима топлина. Пареха през подметките на обувките. Черната, неравна каменна пустиня се простираше във всички посоки до самия хоризонт. От време на време Карсън виждаше миражи, трептящи над лавата. Едни приличаха на сини езера с набраздена от вятъра повърхност, други бяха просто като успоредни вертикални линии. Към хоризонта блестяха още, отражения на пейзажа под тях.
Наближи обяд и всичко наоколо сякаш побеля от жегата. Единственото изключение бе огромното море от застинала лава, което като че стана още по-черно, сякаш поглъщаше светлината. Независимо накъде се обърне, Карсън се чувстваше така, сякаш слънцето го притиска. Въздухът сякаш се беше сгъстил.
Той вдигна поглед. Няколко птици се въртяха бавно в поток горещ въздух далеч на североизток. Лешояди, кръжащи вероятно над трупа на някоя антилопа. В пустинята нямаше много храна, дори за лешоядите.
Карсън внимателно се загледа в черните точки високо в небето. Сигурно имаше причина да кръжат във въздуха, вместо да се спуснат при мършата и да се наядат: сигурно друг хищник се хранеше в момента. Вероятно койоти.
Това бе много важно.
— Да се насочим на северозапад — предложи Карсън.
Направиха остър завой. Най щеше да се обърка по птиците и да тръгне към тях.
Карсън си спомни единствения друг път, когато бе изпитвал такава силна жажда. Беше работил в една отдалечена част на ранчото Коул Каниън. Бе тръгнал да търси един загубен бик на баща си — от прехвалената порода брамани — и плануваше да лагерува и да намери вода при Охо дел Перильо. Кладенецът беше пресъхнал и той прекара една жадна нощ. На разсъмване конят му се уплаши от нещо, оплете се във въжетата и си разтегна сухожилие. Наложи се Карсън да върви пеша петдесет километра без никаква вода и в жега, подобна на тази. Помнеше как се добра до Кладенеца на вещиците й пи, докато не повърна, пи отново и отново повърна, без да е утолил жаждата си. Като се прибра най-сетне у дома, Чарли му дойде на помощ с някаква смрадлива смес от вода, сол, сода и пепел от изгорени конски косми и треви. Едва след като изпи тази помия, непоносимата жажда изчезна.
Сега Карсън си даваше сметка, че тогава е страдал от нарушаване на солевия баланс в организма вследствие на обезводняването. Дяволската смес на Чарли го беше възстановила.
В пустинята Хорнада имаше предостатъчно солници. Трябваше просто да не забравя да разтвори малко соли във водата, когато я намерят.
Мислите му изведнъж бяха прекъснати от нещо като дрънчене сред лавата право пред тях. За момент той се запита дали не получава вече халюцинации от жажда. Конят му обаче вдигна глава и започна да се дърпа тревожно.
— Спокойно. Спокойно, конче. Отпред има гърмяща змия — добави Карсън с по-висок глас, за да предупреди Де Вака.
Тя спря. Дрънченето се усили.
— Боже мили — прошепна Де Вака и отстъпи назад.
Карсън огледа внимателно земята пред тях. Змията сигурно се криеше някъде на сянка; слънцето бе прекалено силно дори и за нея.
Накрая я видя: дебела, със зигзагообразна тъмна ивица на гърба, свита на „8“ в основата на една юка на пет-шест метра пред тях; беше вдигнала глава на двайсетина сантиметра над земята. Беше средно голяма гърмяща змия, може би около шейсет-седемдесет сантиметра дълга. Цялото й тяло бе напрегнато, готово за скок. Дрънченето временно престана.
— Имам идея — обяви Карсън. — Този път си е само моя.
Той подаде поводите на коня си на Де Вака и внимателно се отдалечи от змията, докато достигна подходящ храст мескит. Откърши две клончета с формата на чатал, махна бодлите и листата и се върна при Де Вака.
— О, Божичко, cabron, не ми казвай, че възнамеряваш да уловиш този hijo de perra15.
15
Кучи син (исп.). — Бел.прев.