Предсказанието
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Предсказанието». Краткое содержание книги:
Нает да ръководи прокопаването на пещера дълбоко под Зона 51, Филип Мърсър се озовава в центъра на дългогодишна конспирация. С помощта на необикновени познания за тектоничното движение на земните пластове отшелнически орден на тибетски монаси предсказва бедствия с опустошителна сила и е твърдо решен да стане свидетел на сбъдването на предсказанието.
Айсберги плават в южния Тихи океан, подводница се появява под планина в пустинята, термоядрена бомба ще унищожи райски остров… Обстановката предсказва Армагедон. От Филип Мърсър и загадъчната красавица Тиса Нгуен зависи дали ще бъде предотвратен невъобразим катаклизъм.
Срамежливия и Щастливия убиха и последния въоръжен монах и стрелбата изведнъж спря.
— Мисля, че е чисто, Докторе.
— Прието — отвърна Сайкс и стана.
Мърсър и Букър се присъединиха към другите двама от екипа и всички хукнаха към главния вътрешен двор, където Мърморко, Сънливия и Тъпака чакаха, за да продължат издирването. Първият етаж вече гореше. На пода се бяха пръснали счупени керемиди. Всяка повърхност беше покрита със сажди. Ако не беше свистящият в сградата вятър, в манастира щеше да бъде по-горещо от пещ.
— Къде отидоха? — задъхано попита Сайкс и избърса мръсотията от лицето си.
Мърморко посочи с глава към коридора.
— Ей там има врата. Видях ги да минават през нея. Влязо в нещо като пещера.
Мърсър кимна.
— Манастирът е построен върху геоложко горещо място, както паркът Йелоустоун. Трябва да са тръгнали по някой от старите вулканични тунели. От това се опасявах.
— Защо?
— Обикновената сграда има само четири страни и много изходи. Не можеш да се изгубиш чак толкова. Но там долу, ако завием в погрешна посока, може да се озовем на няколко мили от мястото, където държат Тиса.
Силен трясък от далечната страна на манастира сложи край на обсъждането. Сградата се рушеше. Трябваше или да излязат веднага, или да проследят похитителите на Тиса в подземния лабиринт.
Сайкс направи знак на Мърморко да ги води. Побягнаха към вратата и Тъпака, специалистът по експлозивите, я провери. Той не откри нищо около дръжката, отстъпи встрани и използва приклада на карабината си, за да я открехне. Вратата изскърца на пантите, отвори се и експлодира в ослепителен блясък.
Силуетът на Тъпака се очерта за част от секундата на фона на ярката светлина, излетя на три метра в коридора и се блъсна в една от колоните. По-голямата част от дрехите и кожата бяха смъкнати от тялото му.
Ударната вълна повали останалите мъже и ги засипа с натрошени камъни и трески. Каменната колона зад тях рухна и част от втория етаж се стовари във вътрешния двор. От отломките се извисиха пламъци.
— По дяволите! — изкрещя някой, докато изскачаха от укритията си.
Сайкс се приближи пръв до Тъпака. Мърморко и Мърсър останаха по-назад, за да пазят входа на тунела, в случай че експлозията е била засада. Останалите се събраха около падналия си другар. Движенията им бяха инстинктивни. Не можеха да направят нищо. Тъпака бе умрял на място.
— Копелетата ми отнеха втори човек! — изсъска Букър. — Искам ги. Господ да ми е на помощ, искам ги!
Приближиха се до все още димящия вход на пещерата. Бяха насочили карабините си с пръсти на спусъците. Дулата се движеха постоянно, претърсвайки ъглите и сенките.
Тунелът отвъд взривената врата се спускаше към недрата на земята. Няколкото лампи на тавана хвърляха оскъдна светлина. Мъжете вървяха близо един до друг, докато влизаха вътре. В тесните пространства близостта им позволяваше по-гъст преграден огън, ако ги атакуваха.
Тунелът се извиваше непрекъснато и разкриваше задънени ъгли, които трябваше да бъдат проверени и забавяха придвижването им. Мърсър усещаше, че Тиса се изплъзва все по-надалеч. Кога беше минала по този път? На какво разстояние беше?
Сайкс, който водеше групата, приклекна и вдигна юмрук. Мъжете спряха и се наведоха. От завоя пред тях струеше ярка светлина. Букър продължи предпазливо. Ботушите му стъпваха безшумно по каменния под.
На ъгъла спря.
— Господи! Елате.
Останалите се приближиха до него. Пещерата беше богато обзаведена с антики, бюра, лампи и високи шкафове. На две от стените имаше лавици с книги, подобни на дневника, който Тиса беше откраднала от манастира. Това бяха архивите на наблюдателите — там бяха записани предсказанията на оракула, чиято достоверност бяха ходили да проверят.
Всичко гореше — лавиците, мебелите и книгите. В стаята нямаше достатъчно кислород, за да се извисят пламъците, но въпреки това безценните исторически документи тлееха и се овъгляваха пред очите им. Мърсър беше сигурен, че Дони Рандъл е запалил пожара, за да ги забави.
Докато Сайкс и другите командоси търсеха изход, Мърсър опита да се приближи до лавиците. Горещината беше непоносима. Той посегна към една от книгите, която обаче се разпадна във взрив от пламък и пепел. Мърсър се опита да вземе други две, но резултатът беше същият. До пръстите му беше познанието, което можеше да спаси живота на милиони хора, но оставаше недосегаемо.
Той разкопча бойния си колан и го пусна на пода, после съблече бронежилетката си.