Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Дъждът го зовеше. Вятърът го зовеше.
Инучийо не бе сам в диренето. Покрит с доспехи от кръста надолу, Кувабара Джинай, кайски ронин, размахваше окървавена сабя, тичаше около камфоровото дърво и с дрезгав глас викаше:
— Идвам при господаря на Суруга! Къде е този велик военачалник Йошимото?
Един напор на вятъра повдигна края на някаква завеса, проблесна светкавица и той видя мъж с червено наметало над доспехите и на главата с шлем, увенчан с осем дракона.
Яростният глас, който се караше на служителите, съвсем прилягаше на Йошимото:
— Не се грижете за мен! Трябва да се действа бързо! Нямам нужда от много хора наоколо. Подгонете някой враг, който е дошъл тук да ви дари с главата си. Убийте Нобунага! Вместо да ме закриляте, сражавайте се!
В крайна сметка той оглавяваше три армии и по-бързо от всеки друг стана наясно с положението. Сега се гневеше на некадърните пълководци и войници, които тичаха без цел около него и неразбрано крещяха.
Скастрени, няколко от войниците тръгнаха с тежка крачка по разкаляния път. Щом отминаха скривалището на Джинай, с върха на копието си онзи повдигна измокрената завеса, за да се увери, че мъжът наистина е Йошимото.
Той обаче не беше вече там. Шатрата бе празна. Една голяма дървена купа с ориз стоеше преобърната и белите зърна лежаха подгизнали в дъждовната вода. Четири-пет съчки тлееха сред жаравата.
Джинай се досети, че Йошимото е излязъл бързешком само с няколко души и тръгна от шатра на шатра да го търси. Повечето от платнищата бяха раздрани, паднали или изпоцапани с кръв и стъпкани.
Йошимото трябва да се опитва да избяга. Със сигурност няма да потегли пеша. И ако е така, сигурно се е забързал към мястото, където са вързани конете. В лагер, пълен с толкова биещи се войници, обаче няма да е лесно да открие къде врагът държи животните си. А конете не пасяха спокойно. Сред дъжда, звъна от саби и кръвта се бяха изпоплашили и няколко от тях диво препускаха из лагера.
Къде може да се крие? Джинай застана на място с копие в ръка и остави дъждовната вода да се стича между ноздрите в пресъхналото му гърло. Изведнъж, на крачка встрани, един воин, който не бе разпознал в него враг, задърпа юздата на неспокоен сив кон.
Червени пискюли висяха от седефеното седло с лакирани, изпъстрени със злато краища; от сребърния намордник тръгваха поводи в пурпурночервено и бяло. Това трябва да е пълководчески жребец. Джинай гледаше как отвеждат коня в една тъмна борова горичка. Помежду им някаква шатра бе в по-голямата си част пропаднала, но тази, която още стоеше, плющеше буйно под вятъра и дъжда.
Джинай скочи напред и вдигна завесата. Йошимото беше там. Един служител тъкмо му бе казал, че неговият кон е готов и този се канеше да пристъпи навън.
— Господарю на Суруга, моето име е Кувабара Джинай. Сражавам се за рода Ода. Дошъл съм да взема главата ти. Готви се да умреш!
Докато обявяваше името си, Джинай замахна към гърба на Йошимото и в ушите им отекна шума от сблъсъка на копието с доспехите. Йошимото мигновено се обърна и мечът му преряза на две дръжката на оръжието. Джинай с вик отскочи назад. В ръката му бяха останали само четири педи от копието.
Захвърли го настрани и изкрещя:
— Страхливец! Ще покажеш ли гръб на противник, който се е представил по име?
Извади меча от ножницата и се метна към Йошимото, ала веднага беше сграбчен отзад от един воин на Имагава. С лекота хвърли мъжа на земята, но бе нападнат отстрани от нов противник. Опита се да избегне удара, но първият войник го бе стиснал за глезена и му попречи да се отмести достатъчно бързо. Мечът на втория разряза Джинай точно наполовина.
— Господарю! Моля, тръгвайте веднага! Хората ни са объркани и неспособни да сдържат неприятеля. Жалко е, че ще се оттегляме, но така ще е само засега.
Лицето на войника бе оцапано с кръв. Другият, цял покрит в кал, скочи на крака и двамата подканиха Йошимото да тръгва.
— Сега! Бързо! Господарю!
И тогава…
— Дойдох да се срещна с великия Йошимото. Името ми е Хатори Кохейта и съм на служба при господаря Нобунага.
Пред тях стоеше грамаден мъж, над чиито вежди бе нахлупен железен шлем с черна подложка. Голямото, боядисано в червено копие на мъжа профуча напред и Йошимото отстъпи с една крачка.
Първият войник отклони удара с тялото си и падна пронизан, преди да е имал време да замахне със сабята. Другият също скочи бързо пред Кохейта, но и той бе промушен като на шиш от копието му и се просна върху трупа на другаря си.
— Чакай! Къде отиваш?
Бързото като мълния копие полетя след Йошимото, който обикаляше около ствола на един бор.
— Тук съм!
С приготвена за удар сабя Йошимото впи яростно очи в Кохейта. Копието се стрелна напред и удари отстрани доспехите му. Те обаче бяха добре закалени, раната не беше дълбока и не стресна господаря на Суруга.