Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
Царицата реши да съкрати престоя си. Самият й палат й изглеждаше тесен, неудобен и смешен с добавените една към друга сгради, без архитектурен стил и хармония. Побърза да приеме на аудиенция свещениците, управителите на провинциите и дворяните, за да уреди някои неразрешени от управителите административни проблеми.
Една вечер, както царицата се готвеше за почивка в молитвената зала и разговаряше с душеприказчика си Хайзар, внезапна глъчка раздра тишината като гръм. Перлата побледня, но не изгуби присъствие на духа. Първата й реакция беше да притисне до себе си изплашеното си дете. Шумът нарастваше. Трясъкът от чупене на мебели в партера се примесваше с крясъците на робите. Царицата скочи отведнъж.
— Чувам бунт. Има заговор. Още с пристигането си тук имах предчувствия.
— В такъв случай ние сме изгубени, царице, ако стражата и прислуга са ви предали — каза Хайзар.
— Все още не — отвърна царицата. — Да разчитаме първо на себе си, после на тях. Тъй съм научена от бащата си и от собствения си опит в управлението.
Тя се запъти решително към едно тъмно помещение, в което се влизаше от молитвената зала. Запали факла. Заби ножче в един процеп в стената и дъската се раздвижи, царицата натисна още и отвори тайна врата. Взе детето на ръце, заповяда му въпреки голямата уплаха да мълчи и поведе Хайзар в тъмнината надолу покрай дебелите стени. В подземието стълбището свършваше. Пред тях имаше тясна и тъмна влажна и наклонена галерия, по която бегълците тръгнаха пипнешком. Македа преброи стъпките си и спря. Отново се появи стълбище пред краката й, след това пак наклонена галерия. Последно стълбище. Къс тунел, препречен с огромна греда. Гредата се отместваше с лост. Македа и ковчежникът обединиха усилията си и задвижиха огромния лост. Гредата се отмести. Оглушава ги силен шум от водопад.
— Това е тайният подземен проход — обясни най-после Македа, — построен от баща ми, за да се свърже молитвената зала с най-стръмното подножие на една непристъпна скала на разстояние две хиляди лакти от равнината. Когато завършили прохода, строителите роби били умъртвени. Излазът му е запушен с огромен ров с вода, прикрит в храстите. Водата изтича по един канал, щом гредата отвори изхода. Сега ровът е източен. Можем да излезем. Преди това искам да ме изчакате на това сухо място, издълбано в скалата вдясно от рова. Там баща ми е оставил дрехи за преобличане, ако се наложи. Те са се запазили благодарение на един способ, показан му от знахарите.
— Да бягаме тогава — прошепна Хайзар, станал страхлив с напредването на възрастта.
— Още не, заповяда царицата. Аз никога не бягам при опасност. Аз съм царица. Ако престолът ми е заплашен, ще го защитавам. Хайзар, поверявам ти сина си. Посвети цялата си преданост да го заведеш при баща му. Ако не се върна, кажи на Соломон, че Македа го е обичала.
След тези думи царицата задвижи още един механизъм, благославяйки предвидливостта и въображението на баща си. От помещение, издълбано в самата скала, лъхна лютива ароматна пара.
Светлината от факлата на Македа потрепна и отслабна от тази пара. Перлата влезе в помещението. Там набързо свали облеклото си и се облече в черни дрехи с черна качулка. Дори напъха ръцете си в торбички от черен плат. Избра си грижливо няколко оръжия, остра кама, сабя, лък и стрели. Целуна за последен път обляното си в сълзи дете и хукна с факлата в ръка.
Хайзар и Менелик се настаниха в каменното помещение. Изминали бяха едва няколко минути от момента, в който шумът ги бе изненадал в молитвената зала. Решенията на Македа бяха последвали едно след друго с изненадваща бързина и прецизност. Неведнъж хладнокръвието и решителността й я бяха спасявали от смърт. Дали и този път щеше да се спаси от опасността?
Хайзар се помоли горещо. Изплашеното дете се гушеше в ръцете му. Молитвата се издигна нагоре към Йехова, господаря на всичко, което става на земята и на небето.
Бунтът на робите
По крайбрежието на Ецион Гавер кортежът напредваше като нова сила, която се надигаше, за да възроди старото Соломоново царство.
Шумът се бе засилил и изпълваше вече целия дворец. През изкъртените врати нахлуваха пияни роби с брадва в ръка и като дяволи се втурваха по стаите. Опиянени от ненавистта си и от грабежа, те рушаха, чупеха, късаха, мърсяха мебелите, килимите и ценните предмети. Дошли бяха на гъсти, тъмни орди пред главната врата на двореца. Набързо бяха избили десетте стражи, които, защитавайки отчаяно входа, бяха загинали благородно със „Сава, Сава“ на уста, викът на верните към Савската царица.
От призива на разбунтуваните диваци останалите порти на двореца се бяха отворили мистериозно, благодарение на вътрешни съучастници. Бунтовниците имаха късмет при тази отдавна подготвяна експедиция. С тайна заповед царската гвардия бе отдалечена на няколко часа път от Аксум за нощни маневри. Частите на гарнизона лагеруваха прекалено далеч от града, за да чуят обсадата на двореца. Връзките с града бяха прекъснати. Заговорниците смятаха, че царицата е напълно изолирана, и Садок, водачът им, се втурна да я търси из царските покои.