Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
През Петровите пости, в неделя, Даря Александровна ходи на черква да причести всичките си деца. В интимните си философски разговори със сестра си, майка си и приятелите Даря Александровна много често ги учудваше със свободомислието си относно религията. Тя си имаше своя странна религия на метемпсихоза, в която вярваше твърдо, и се грижеше малко за догмите на черквата. Но в семейството — и то не само за да даде пример, но и най-искрено — тя строго изпълняваше всички черковни изисквания, и това, дето децата от една година не бяха причестени, много я безпокоеше и с пълното одобрение и съчувствие на Матрьона Филимоновна тя реши да направи това сега през лятото.
Няколко дни преди това Даря Александровна мисли как да облече всички деца. Ушиха, преправиха и изпраха рокличките, отпуснаха подгъвите и воланите, пришиха копчета и приготвиха панделки. Само роклята на Таня, която англичанката се бе заела да шие, изхаби много нерви на Даря Александровна. При шиенето англичанката бе прекарала тегелите не на място, бе закачила твърде високо ръкавите и за малко щеше да развали роклята. Раменете на Таня стояха така лошо, че ти беше болно да я гледаш. Но Матрьона Филимоновна се сети да внади клинове и да направи пелеринка. Работата се оправи, но с англичанката почти се скараха. На сутринта обаче всичко се нареди и към девет часа, докогато бяха помолили свещеника да чака със службата, пременените деца, светнали от радост, стояха до външната стълба пред каляската и чакаха майка си.
В каляската вместо опърничавия Вранчо впрегнаха по протекция на Матрьона Филимоновна управительовия Дорчо и Даря Александровна, която бе се забавила заради тоалета си, облечена в бяла муселинена рокля, излезе да се качи в каляската.
Даря Александровна се среса и облече грижливо и с вълнение. По-рано тя се обличаше за себе си, за да бъде хубава и да се харесва, след това, колкото повече остаряваше; толкова по-неприятно й ставаше да се докарва; тя виждаше колко е погрозняла. Но сега пак се обличаше с удоволствие и вълнение. Сега се обличаше не за себе си, не за да бъде хубава, а като майка на тия прелестни деца, да не развали общото впечатление. И като се погледна за последен път в огледалото, тя остана доволна от себе си. Беше хубава. Не така хубава, както някога искаше да бъде хубава за бала, но хубава за целта, която сега си бе поставила.
В черквата имаше само селяни, слуги и жените им.
Но Даря Александровна видя или й се стори, че видя възхищението, което предизвикаха децата й и тя. В спретнатите си дрешки децата не само бяха прекрасни, но бяха и мили с хубавото си държане. Наистина Альоша не стоеше съвсем добре: все се обръщаше и искаше да види отзад палтенцето си; но все пак беше необикновено мил. Таня се държеше като голяма и наблюдаваше малките. А по-малката, Лили, беше прелестна с наивното си учудване от всичко и човек не можеше да не се усмихне, когато, след като се причести, тя каза: „Please, some more.“36
Когато се връщаха в къщи, децата чувствуваха, че е станало нещо тържествено и бяха много мирни.
Всичко вървеше добре и в къщи; но през време на закуската Гриша започна да подсвирква и което беше най-лошото, не послуша англичанката и затова бе лишен от сладка баница. Ако беше там, Даря Александровна не би допуснала наказание в такъв ден; но трябваше да се подкрепи нареждането на англичанката и тя потвърди решението й да не се даде сладка баница на Гриша. Това развали донейде общата радост.
Гриша плачеше, като казваше, че и Николенка е подсвирквал, а него не наказват, и че той плаче не за баница — на него му е все едно, — а защото са несправедливи. Това беше вече твърде тъжно и Даря Александровна реши да поприказва с англичанката и да простят на Гриша. Тя тръгна към нея. Но когато минаваше през салона, видя една сцена, която изпълни сърцето й с такава радост, че в очите й се появиха сълзи и тя сама прости на престъпника.
Наказаният седеше на ъгловия прозорец в салона; до него стоеше Таня с чинийка. Уж че иска да даде обед на куклите, тя бе помолила англичанката да й разреши да занесе своята порция баница в детската стая и вместо, това я занесе на братчето си. Като продължаваше да плаче за несправедливостта на претърпяното от него наказание, то ядеше донесената баница и през сълзи току нареждаше: „Яж и ти, заедно да я ядем… заедно.“
Отначало Таня бе обзета от жалост към Гриша, след това от съзнание за добродетелната си постъпка и в нейните очи също имаше сълзи; но тя не се отказваше и ядеше своя дял.
36
Още мъничко, моля.