Роксолана

Убиваха нещастниците, когато спяха или пътуваха, по време на молитва или на трапезата, по пазарите и в полето, убиваха без страх и стари и млади, понеже убийството по заповед не се смяташе за злодеяние и заповедта за убийство също не беше злодеяние, виновни трябваше да бъдат само убитите — така искаше аллах.

При Хурем през нощта дотича младата одалиска Ша-мама-Пъпешчето, притискаше треперещото си тяло до нозете на младата султанка и уплашено хълцаше:

— Моя султанке, те ще ме убият! Те убиват всички мои едновер-ци и нямат милост, те ще дойдат и тук…

— Успокой се! Ще ми събудиш децата — извика почти сърдито Хурем на персийката. — Не бива да се боим от смъртта. Тя догонва онзи, който се бои. А тук няма да дойдат. Трябваше да дойдат, за да убият мене, но не дойдоха! Тогава защо ще дойдат заради тебе?

— Да убият вас? Възможно ли е такова нещо, моя султанке?

— Тук всичко е възможно.

Настани Шамама да спи в своята стая. Още една жива душа край спящите деца — и вече някак си ти е по-леко. За нея смъртта не съществуваше, понеже смъртта — това е тялото, а тялото вече отдавна беше принесено в жертва, то не съществуваше, не й принадлежеше. Когато къщата се руши, какво да прави стопанинът в нея?

А в това време великият везир Ибрахим, далеч от стамбулските опасности, се разпореждаше в Египет.

Покори неверните, пусна от тъмниците длъжниците (понеже ако лежаха в тъмница, никога нямаше да си върнат дълговете), откри приюти за бедните и възстанови джамията на Халиф Омар; под надзора на обиграния в изнудването Скендер челеби беше описана цялата земя до най-малкото парче заедно с населението и всички бяха обложени с данъци, а в крепостта бяха изградени две нови кули за пазене на държавните пари.