Полет над кукувиче гнездо
- Автор: Киси Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Полет над кукувиче гнездо». Краткое содержание книги:
— Уилям Бибит! — Тя се мъчеше с всички сили гласът й да прозвучи строго и студено. — Уилям… Бибит!
— Добро утро, мис Рачид — каза Били, без дори да направи опит да стане и да си закопчее пижамата. Взе ръката на момичето в своята и се усмихна. — Това е Канди.
Сестрата изцъка с език.
— О, Били Бибит, така ме е срам за теб.
Били все още не се беше събудил достатъчно, за да се отзове на нейното възмущение, а момичето взе да се суети и да бърка под дюшека за найлоновите си чорапи — движенията й бяха забавени, изглеждаше все още загрята от съня. От време на време преставаше да рови, вдигаше очи и се усмихваше на ледената фигура на сестрата, застанала е кръстосани ръце, после проверяваше дали блузката й е закопчана и продължаваше ла си търси чорапите, защипани някъде между дюшека и пода. И двамата се движеха като тлъсти котки, които са се надънили с топло мляко и се греят мързеливо на слънцето. Сигурно и те бяха още доста пияни.
— О, Били — възкликна пак сестрата с такова разочарование в гласа, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. — С такава жена, Евтина! Долна! Изрисувана…
— Проститутка? — подсказа Хардинг. — Йезавел8? — Сестрата се обърна към него и се опита да го смаже с поглед, но той продължи — Не ви харесва Йезавел, така ли? — Той се почеса замислено по главата. — Тогава, да кажем, Саломе? Тя е прочута с лошотията си. Или пък може би ви трябва думата „дама“? Е, аз просто се опитвам да помогна.
Тя се завъртя обратно към Били. За него най-важното в момента беше да се изправи на крака. Катурна се и падна на колене, а задникът му щръкна нагоре като на крава, която се опитва да стане, после си помогна с ръцете, стъпи най-напред с единия си крак, сетне с другия и накрая се изправи в цял ръст. Изглеждаше доволен от успеха си, сякаш въобще не ни виждаше, че сме се струпали на вратата, нито пък ни чуваше, като му подвиквахме и го вдигахме на ура.
Приказките на висок глас и смеховете заливаха сестрата от всички страни. Тя местеше поглед от Били и момичето към нашата групичка отзаде й. Лицето й постепенно губеше обичайната си маска, Тя затвори очи и се стегна, за да не се разтрепери. Замисли се. Разбираше, че са я притиснали до стената. Когато отново отвори очи, те бяха малки и спокойни.
— Знаеш ли, Били, безпокоя се само как ще приеме всичко това горката ти майка — каза с променен глас.
И получи това, което търсеше. Били трепна и долепи длан към бузата си, сякаш го бяха изгорили с киселина.
— Мисис Бибит винаги се е гордеела толкова много с твоето благоразумие. Ами да. Това ще я разстрои страхотно. А ти знаеш, Били, че тя не бива да се разстройва, знаеш, че такива неща я поболяват. Тя е много чувствителна. Особено що се отнася до нейния син. Винаги е говорила с такава гордост за теб. Винаги…
г Н-н! Н-н! — Устата му се движеше. Той тръсна глава, за да подсили молбата си. — Н-н-няма защо да й казвате!
— Били, Били, Били — рече тя. — Ние с майка ти сме стари приятелки.
— Не! — извика той. Гласът му издраска белите голи стени на Изолационното. Повдигна нагоре брадичката си и извика към кръга светлина върху тавана: — Н-н-не!
Ние вече не се смеехме. Наблюдавахме Били, който се свлече на пода на колене, отметнал глава назад. Търкаше дланта си нагоре-надолу по зеления крачол и тресеше ужасено глава като дете, на което са му обещали пердах, само да отсекат върбовата пръчка. Сестрата докосна рамото му, за да го успокои. Допирът го разтърси като удар.
— Били, аз не искам тя да повярва, че си направил такова нещо — но какво друго ми остава да мисля?
— Н-н-не й к-казвайте, м-м-м-мис Рачид. Н-н-н…
— Трябва да й кажа, Били. На мен ми е крайно неприятно да повярвам, че си се държал така, но кажи ми, какво друго мога да си помисля? Намирам те тук сам, върху този дюшек, с една такава жена.
— Не! Н-н-не съм виновен аз. Аз… — Ръката му пак се лепна за бузата. — Тя ме н-накара.
— Били, това момиче не би могло да те довлече дотук насила. — Тя поклати глава. — Разбери ме, самата аз бих искала да си помисля нещо друго, заради горката ти майка.
Ръката се свлече по бузата, оставяйки дълги червени следи.
— Тя ме н-накара. — Той се огледа наоколо си. — И М-м-м-макмърфи! И той! И Хардинг! И д-д-другите! Те ми се п-п-п-подиграваха, обиждаха ме!
Лицето му сега беше отправено към нейното. Той не поглеждаше встрани, очите му бяха насочени единствено напред, към нейното лице, сякаш то не беше обикновено лице, а някакъв източник на спирална светлина, някакъв хипнотизиращ вихър от млечнобяло, синьо и оранжево. Преглъщаше и я чакаше да каже нещо, но тя не казваше нищо, тя си беше възвърнала способностите, невероятната механична сила, която анализираше ситуацията и й докладваше, че сега трябва само да мълчи.
8
Финикийска принцеса (IX в.пр.Хр) и жена на юдейския цар Ахав, известна с порочното си поведение. Оттук безсрамна и дръзка жена. — Б.пр.