Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
В крайна сметка той позволи на хората си да изберат сами. Можеха да останат с него, като не рискуваха нищо, защото се подчиняваха на заповедта на прекия си началник, но ако искаха, можеха да тръгнат с Дерек. Напомни ми, че Винас Соламнус е дал същия избор на войниците си, когато рицарите въстанали срещу корумпирания император на Ергот. Те приеха тази легенда като знак свише и точно както при Соламнус, повечето от тях предпочетоха да останат с командира, когото уважаваха и обичаха.
Сега стояха и наблюдаваха мрачно другарите си, които се готвеха да отпътуват. Това бе първият открит разрив в дългата история на рицарството.
— Стърм, имаш още малко време да размислиш — опита се да го убеди лорд Алфред, докато рицарят му помагаше да се качи на коня си. — Дерек е прав. Драконовите армии нямат нашите военни умения. Много е възможно да ги пометем само с един удар.
— Моля се да сте прав, милорд — отвърна непреклонно Стърм.
— Но той ще те изправи пред съда и ще те екзекутират! И този път Гюнтар няма да може да те защити!
— Ще приема екзекуцията с удоволствие, милорд, стига да не се случи това, от което се страхувам.
— По дяволите, човече! А ако изгубим, ти какво ще правиш тук? С тези хора не можеш да удържиш войската им! Дори да отворят пътищата, пак няма да дочакаш подкрепленията от Палантас!
— Поне ще им дадем време да евакуират цивилното население, ако…
Лолд Дерек Краунгард застана с кона си в строя. Погледна към Стърм и очите му блеснаха през цепките на шлема. Той вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— Стърм Брайтблейд, според Мярата сега и тук те обвинявам в подривна дейност и…
— Мярата да върви в Бездната! — Чашата на търпението му преля — Докъде ни докара тази Мяра? Разединени, алчни за власт, луди! Даже собственият ни народ предпочита да си има работа с войските на врага! Мярата се провали!
В двора се възцари гробна тишина, нарушавана единствено от риенето на копита и от подрънкването на броните.
— Моли се да умра, Брайтблейд, защото, кълна се в боговете, сам ще изпълня екзекуцията ти и ще ти прережа гърлото! — И без да каже дума повече, пришпори коня си и поведе колоната. — Отворете портите!
Утринното слънце се издигна над пушека и изгря в синьото небе. Вятърът духаше от север и развяваше гордия флаг на върха на Кулата. Блестяха брони, мечовете дрънчаха по щитовете, тромпетите свиреха. Мъжете се втурнаха да отворят солидните дървени порти.
Дерек вдигна високо меча си, извиси глас в боен поздрав към врага и препусна напред. Рицарите се присъединиха към звънкото предизвикателство и го последваха към бойното поле, на което преди много, много години Хума бе извоювал велика победа. Пешаците маршируваха и стъпките им се запечатваха върху каменния паваж. Лорд Алфред понечи да каже нещо на Стърм и младите рицари, които стояха и гледаха, но само поклати глава и също препусна.
Портите се затвориха след тях и тежкият железен лост падна. Рицарите изтичаха към бойниците, за да наблюдават битката. Стърм стоеше с безизразно лице в средата на двора и мълчеше.
Младият и красив командир, който предвождаше драконовата войска в отсъствието на Черната дама, тъкмо се събуждаше и си мислеше за закуската и за поредния скучен ден, когато един разузнавач нахълта в лагера с коня си. Командир Бакарис го изгледа отвратено. Мъжът бе преминал през лагера като вихрушка, събаряйки по пътя си таласъми и баки с храна. Драконяните подскачаха, заканваха се с юмруци и ругаеха, но той не им обръщаше внимание.
— Господарят! — извика и слезе от коня си точно пред входа на палатката. — Трябва да вляза при Господаря.
— Господарят не е тук — отвърна помощник-командирът.
— Аз го замествам — отсече Бакарис. — По каква работа идваш?
Мъжът се огледа бързо, защото не искаше да стане някоя грешка, но страховитата Черна дама и синият й дракон не се виждаха никъде. — Рицарите излязоха от крепостта!
— Какво? Сигурен ли си?
— Да! Видях ги. Стотици. На коне! Доспехи, мечове. И хиляда пешаци.
— Тя беше права! — Бакарис изруга възхитено. — Глупаците направиха грешката!
Той повика слугите и побърза да се върне в палатката си.
— Тревога! Повикайте капитаните за последен петминутен инструктаж! — Докато пристягаше доспехите си, ръцете му трепереха от вълнение. — И изпратете някой във Флотсам, за да съобщи на Господаря.
Слугите таласъми се разтичаха във всички посоки и не след дълго из лагера отекнаха бойните рогове. Командирът хвърли последен поглед към картата на масата и излезе, за да инструктира офицерите.