Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Компютърно създаденият Никълс продължи надолу по коридора към друго чекмедже. Отвори го, явно не намери каквото търсеше и го затвори. Отиде при трето.
Пак зачете. Сандърс направи същото: „Паметна записка до Джон Мардън. Финансови аспекти на закупуването на «Диджи Ком»… ала-бала… Загриженост за разходите за внедряване на нови технологии в придобитата фирма… ала-бала… А, ето!… Госпожа Джонсън пое ангажимент да покаже финансовата си отговорност в новия проект в Малайзия… Предлага икономии… Очаквано намаляване на разходите…“
— Как би могла да го направи?
— Какво? — не разбра Фернандес.
— Да покаже финансовата си отговорност в малайзийския проект? Та проектът беше мой!
— Ох! Направа не е за вярване.
Сандърс я изгледа. Тя се бе втренчила надолу по коридора. Той също се обърна.
Към тях се приближаваше още някой.
— Голяма блъсканица има тази вечер! — отбеляза Сандърс.
Но още от разстояние личеше, че фигурата е различна. Главата изглеждаше по-правдоподобно, тялото бе очертано с повече подробности. Походката бе плавна и естествена.
— Може да стане беля — каза Сандърс, който го разпозна дори отдалеч.
— Джон Конли — обади се Фернандес.
— Точно така. И той е на пътеката.
— И какво от това?
Конли рязко спря по средата на коридора и се загледа.
— Вижда ни — каза Сандърс.
— Така ли? Как?
— Използва монтираната в хотела система. Затова фигурата е толкова отчетлива. Влязъл е в другата виртуална система, затова можем взаимно да се виждаме.
— Уф!
— Да, лошо ни се пише!
Конли бавно тръгна напред. Беше намръщен. Местеше поглед от Сандърс към Фернандес, оттам към Никълс и обратно към Сандърс. Май се двоумеше как да постъпи.
После притисна пръст до устните си — знак да мълчат.
— Чува ли ни? — прошепна Фернандес.
— Не — отвърна спокойно Сандърс.
— Можем ли да разговаряме с него?
— Не.
Конли като че взе решение. Запъти се право към Сандърс и Фернандес и спря съвсем близо до тях. Изгледа ги последователно. Изражението му се виждаше чудесно.
После се усмихна Протегна ръка.
Сандърс също протегна своята и двамата се здрависаха. Нямаше физическо усещане за допир, но през очилата виждаше, че ръката му е стиснала дланта на Конли.
После Конли се ръкува с Фернандес.
— Невероятно! — каза тя.
Конли посочи Никълс. После очите си. И пак Никълс. Сандърс кимна Тримата застанаха зад Никълс, който продължаваше да прелиства материалите.
— Значи Конли също го наблюдава?
— Да.
— Виждаме го и тримата.
— Да.
— Никълс обаче не ни вижда.
— Точно така.
Сивата компютърна фигурка на Ед Никълс припряно издърпваше папките от едно чекмедже.
— Какво е намислил? — зачуди се Сандърс. — Аха Проверява разходните ордери. Виж този: „Хотел «Сънсет Шорс Лодж», Кармел. 5–6 декември.“ Два дни след паметната записка. Я виж разходите. Сто и десет долара за закуска? Все ми се струва, че нашият Ед не е бил там самичък.
Той погледна Конли.
Намръщен, Конли поклати глава
Изведнъж материалът изчезна от ръцете на Никълс.
— Какво стана?
— Според мен току-що го изтри от паметта.
Никълс прегледа останалите документи. Намери още четири квитанции от хотела и изтри всичките. Те се стопиха във въздуха. После затвори чекмеджето, обърна се и се отдалечи.
Конли не го последва. Погледна Сандърс и бързо прокара пръст през гърлото си.
Сандърс кимна.
Конли сложи пръст на устните си.
Сандърс пак кимна Щеше да си мълчи.
— Хайде — подкани той Фернандес. — Тук приключихме. Отправи се обратно към Коридора на „Диджи Ком“. Фернандес тръгна до него. След малко каза:
— Май имаме компания.
Сандърс се обърна и видя, че Конли ги следва.
— Няма нищо. Нека дойде.
Минаха през входа покрай лаещото куче и се озоваха пак във викторианската библиотека. Фернандес въздъхна.
— Хубаво е да се върнеш у дома, нали?
Конли вървеше до тях, без да е видимо изненадан. Той обаче виждаше Коридора не за пръв път. Сандърс вървеше бързо. Ангелчето кръжеше около тях.
— Но това изглежда безсмислено! — чудеше се Фернандес. — Защото на сливането се противопоставя тъкмо Никълс, а Конли е на обратното мнение.
— Точно така — каза Сандърс. — Чудесно изпипано. Никълс има връзка с Мередит. Пробутва я задкулисно за нов заместник-директор. И как се прикрива? Като непрекъснато хленчи и се оплаква на всеки срещнат.