Ритуал в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ритуал в смъртта». Краткое содержание книги:
— Опростяваш нещата; а положението е много по-заплетено.
— В живота нищо не е елементарно, скъпа Ив. — Рурк вдигна краката й и я побутна да легне. — Ще ти кажа мнението си за теб. Ти си отлично ченге, което изцяло се е посветило на професията си. Ала едновременно си добросърдечна и при всяка своя по-жестока постъпка страдаш от угризения на съвестта. — Той също се съблече, легна до нея и продължи: — Питам се дали няма да бъде по-добре да се разведа с теб и да заживея спокойно. — Притегли я към себе си, докато тя отпусна глава на рамото му. — Очевидно досега не съм забелязал ужасните ти недостатъци.
— Говориш така, сякаш ме смяташ за умопобъркана.
— Точно това целях. — Целуна я по челото и нареди на осветлението да се изключи. — А сега заспивай.
Ив обърна глава така, че да усеща аромата на кожата му. Въздъхна и прошепна:
— Няма да се съглася на развод.
— Така ли? Защо?
— Защото не мога да живея, без чаша хубаво кафе.
Ив влезе в кабинета си точно в осем сутринта. Преди това се беше отбила в лабораторията и беше вдигнала малък скандал, който й подейства ободряващо. Когато отвори вратата, видя Пийбоди, застанала до бюрото. Видеотелефонът също звънеше. Тя превключи апарата на запис и се обърна към сътрудничката си:
— Подранила си. Работното ми време започва след трийсет минути.
— Исках преди това да разговарям с вас.
— Добре. — Ив реши да прослуша по-късно съобщенията. — Какво се е случило? Изглеждаш отвратително.
Пийбоди дори не потрепна. Знаеше как изглежда. Не беше хапнала нито залък, цяла нощ не беше спала. Случвало й се бе и преди, когато някой мъж скъсаше с нея. А думите на Ив я бяха засегнали по-дълбоко, отколкото раздялата с любовник.
— Бих искала официално да ви се извиня, лейтенант, задето ви упрекнах относно разпита на Форт. Беше непростимо от моя страна да се усъмня в методите ви. Надявам се, че грешката ми не ще ви накара да ме отстраните от случая или от вашия отдел.
Ив седна и се облегна на стола, който заплашително изскърца под тежестта й.
— Свърши ли, полицай?
— Да, лейтенант. Но искам да…
— Ако имаш да казваш още нещо, престани да стърчиш така, сякаш си глътнала бастун. В момента говорим не официално.
Пийбоди се приведе, сякаш върху плещите й тегнеше тежко бреме.
— Моля да ме извините. Не можах да издържа, докато гледах как Час рухва пред очите ми. Не успях да се абстрахирам от чувствата си и да направя обективна оценка на ситуацията. Не вярвам… не искам да повярвам, че Форт е виновен.
— Права си, че в нашата работа обективността е изключително важна. Ала в повечето случаи е невъзможна, макар никой да няма смелостта да го признае. Ето защо реагирах прекалено остро на думите ти. Извинявай.
Пийбоди зяпна от изумление, сетне изпита неописуемо облекчение. В миг забрави страховете си от предишната нощ.
— Няма ли да ме прехвърлите в друг отдел?
— Не, защото съм изразходвала прекалено много време и енергия, за да те обучавам. — Ив се обърна към видеотелефона.
Пийбоди затвори очи, пое си въздух, преглътна и най-сетне събра смелост да попита:
— Това означава ли, че вече не ми се сърдите?
Вместо отговор Ив промърмори:
— Защо ли не изпия чаша кафе? — Още не беше изслушала първото съобщение, когато Пийбоди й поднесе кафето.
„Обади се, Далас — говореше Надин. — Хайде, помогни ми. Готова съм да се срещнем по всяко време на деня или нощта. Обади се, по дяволите! Искам само няколко пикантни подробности.“
— Няма да стане, Надин — промърмори Ив и набързо прослуша следващите три съобщения от репортерката, чийто глас звучеше все по-отчаяно.
Пристигнало беше и заключението на патолога, извършил аутопсията, от което тя поиска разпечатка. Последното съобщение беше от лабораторията. Анализът беше доказал, че кръвта върху черната роба е на Уайнбърг.
— Не мога да повярвам — промълви Пийбоди и сви рамене. — Доказателствата са налице и все пак не мога да повярвам, че Час е виновен.
Ив уморено потърка челото си.
— Ще му предявим обвинение в предумишлено убийство на Уайнбърг. Ще изчакаме с обвинението за заговор срещу Тривейн, докато Майра направи тест на Мириам. Решила съм да го разпитаме още веднъж. Може би ще признае и за другите убийства.
— Но защо е отнел живота на Алис? Ами на Франк? — прошепна Пийбоди.
— Тях не ги е убил той.
— Нима мислите, че Селина е причинила смъртта им?
— Убедена съм. Но засега нямам никакви доказателства.
До обяд отново прочете всички рапорти, свързани с убийствата и написа своя. Когато започна да разпитва Час, беше решила да възприеме нова тактика.