Чудовищна команда

— Ъхъ — въздъхна Поли. — Добра идея. С истински сапун.

— Сапун? Как ще ми помогне сапунът?

— Какво? О… извинявай.

— Чу ли изобщо какво ти казах?

— О, това ли? Да. Благодаря, че сподели.

— И само толкова?

— Да. Ти си си ти. Това е хубаво. Аз съм си аз, която и да съм. Тонкър е Тонкър. Всички сме просто… хора. Виж, само преди седмица възловият момент от деня ми беше да чета новите драсканици в мъжките клозети. Сигурно ще се съгласиш, че доста преживяхме оттогава. Не мисля, че вече нещо може да ме учуди. Между другото, огърлица от кафени зрънца звучи много гот. — Тя нетърпеливо затрополи с крака по пода. — Точно сега ми се ще просто да побързат там вътре.

Както седяха заслушани в гласовете, Поли видя тънка струйка дим да се проточва иззад облегалката на една пейка от другата страна на уширението. Тя отиде и надникна. Там лежеше мъж, подпрял глава на ръката си и пушеше цигара. Кимна, като видя лицето на Поли.

— Ще им трябва още цяла вечност — каза той.

— Вие не сте ли сержантът от старата кухня? Който правеше физиономии зад лорд Ръждьо от Анкх-Морпорк?

— Не правех физиономии, госпожице. Просто така си изглеждам, когато лорд Ръждьо говори. И вярно, навремето бях сержант, но вижте, сега нямам нашивки.

— Праил си физьономии прекалено често? — допусна Джейд.

Мъжът се разсмя. Както изглеждаше, днес май беше пропуснал бръсненето.

— Да, нещо такова. Елате в кабинета ми, там е по-топло. Излязох само защото се оплакват от дима. Не берете грижа за онези вътре; те могат да почакат. Съвсем близо съм, ей там в дъното на коридора.

Те го последваха. Вратата наистина беше само на няколко крачки. Мъжът я отвори, влезе в малката стаичка и седна на един стол. Масата пред него бе отрупана с книжа.

— Мисля, че можем да докараме тук достатъчно храна да преживеете зимата — каза той, взимайки очевидно наслуки лист хартия. — Житото е малко кът, но имаме прилични запаси от бяло зеле, много хранително, пълно с витамини и минерали… но вие може да решите да си оставите вратичките отворени, ако следите мисълта ми. Не гледайте така втрещено. Знам, че страната ви е на месец от гладната смърт.

— Но аз дори не съм показала това писмо на някой! — запротестира Поли. — Вие не знаете, че…

— Не е и необходимо — прекъсна я мъжът. — Става дума за храна и гладни гърла. Боже мили, та ние дори не трябва да воюваме с вас. Страната ви и без това загива. Нивите ви са запуснати, земеделците ви са предимно старци, повечето реколта отива за армията. А армиите не допринасят много за земеделието, освен чат-пат да повишат плодородието на бойното поле. Честта, гордостта, славата… нищо от това няма значение. Тази война спира или Борогравия умира. Разбирате ли?

Поли си спомни опустошените ниви и старците, които се опитваха да спасят каквото могат…

— Ние сме само вестоносци. Не мога да преговарям…

— Знаете ли, че богът ви е мъртъв? Според някои от жреците ни от него не е останало нищо освен глас. Последните три Поругания заклеймяват скалите, ушите и акордеонистите. Добре, може и да го подкрепям за последното, но… скалите? Ха! Между другото, можем да ви консултираме, ако ще си търсите нов. В момента Ом е доста популярен. Много малко възбрани, никакви специални одежди и църковни песни, които човек може да си тананика в банята. Офлър, богът на крокодилите, няма да се навие тук с вашите зими, а нетрадиционната картофена църква май е твърде непосредствена за…