Бесове

— Аз, разбира се, приемам младия Верховенски и му оказвам внимание. Той е безразсъден, но е още млад; впрочем със солидни знания. Но все пак това не ви е един бивш критик в оставка.

Варвара Петровна тутакси побърза да отбележи, че Степан Трофимович ни най-малко не е бил критик, а напротив, прекарал е целия си живот в нейния дом, че се е прочул с първоначалната си кариера, „твърде добре известна на цял свят“, а в най-последно време с трудовете си по испанска история; че възнамерява да пише и за положението на днешните немски университети и като че ли за дрезденската Мадона. С една дума, и пред Юлия Михайловна Варвара Петровна не пожела да се отметне от Степан Трофимович.

— Дрезденската Мадона? Сиреч Сикстинската? Варвара Петровна, два часа изстоях пред тази картина и си отидох разочарована. Нищо не разбрах и бях много изненадана. Кармазинов казва същото — трудно било да се обясни. Сега никой не намира нищо особено в нея — нито руси, нито англичани. Всичката тая шумотевица иде от старчоците.

— Нова мода, значи?

— Аз пък мисля, че не бива да пренебрегваме и нашата младеж. Ругаят ги, че били комунисти, а според мен трябва да ги щадим и пазим. Аз вече съм почнала да чета всичко — всички вестници, комуни, естествознание, — всичко получавам, защото трябва да знаеш най-сетне в какъв свят живееш и с кого си имаш работа. Не може цял живот да караш с приумиците на собствената си фантазия. Направих си извода и вече го имам за правило да предразполагам младежта и по тоя начин да я предпазвам от крайностите. Повярвайте ми, Варвара Петровна, че само обществото, само ние можем — с благотворното си влияние, и то само с добро — да ги задържим на ръба на пропастта, към която ги тласка непримиримостта на всичките тия старчоци. Радвам се впрочем, че научих от вас за Степан Трофимович. Навеждате ме на мисълта, че би могъл да ни бъде полезен за литературното четене. Сигурно знаете, че устройвам целодневни увеселения и пускам подписка в полза на бедните гувернантки от губернията. Пръснати са по цяла Русия; само в нашия уезд са около шест, освен това две са телеграфистки, две учат в академията, останалите също биха желали, но нямат средства. Жребият на руската жена е ужасен, Варвара Петровна! Това става сега университетски въпрос, и е имало дори заседание на Държавния съвет. В нашата странна Русия всичко е възможно. И затова пак повтарям, че единствено с добро, единствено с непосредственото сърдечно участие на обществото бихме могли да насочим това велико обществено дело по правия път. О, боже, толкова много ли са у нас светлите личности! Има ги, разбира се, но са пръснати. Да се съберем, и ще бъдем по-силни. С една дума, най-напред уреждам литературно утро, после лека закуска, после почивка, а вечерта — бал. Искахме да почнем вечерта с живи картини, но май че разноските са големи и затова ще има само един или два кадрила с маски и характерни костюми, изобразяващи известните литературни направления. Тази хумористична идея ми я предложи Кармазинов; той много помага. Знаете ли, че смята да прочете последното си, още никому неизвестно произведение? Да, а знаете ли, че захвърля перото и повече няма да пише; тази негова статия е сбогуването му с публиката. Чудесно нещо, озаглавено „Merci!“. На френски, но той го намира за хумористично и дори за тънко. Аз също; впрочем тоя съвет му го дадох самата аз. Мисля, че Степан Трофимович също би могъл да прочете нещо, ако е по-късичко и… недотам учено. Май че и Пьотър Степанович и още някой ще прочетат по нещо. Пьотър Степанович ще мине да ви съобщи програмата; или още по-добре, позволете ми самата аз да ви я донеса.