Вярната принцеса
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-100-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вярната принцеса». Краткое содержание книги:
— Милейди.
Каталина застана на пътя ѝ, в очакване на поздрав.
Майката на краля погледна младата жена с открита неприязън.
— Научих, че има затруднения относно годежа на принцеса Мери — каза тя.
Каталина погледна към принцеса Мери, а момичето, скрито зад баба си, ѝ направи злобна гримаса и се отдръпна с внезапен презрителен смях.
— Не знаех — каза Каталина.
— Вие може и да не знаете, но баща ви несъмнено знае — каза раздразнено старата жена. — В едно от писмата, които постоянно му пишете, можете да му съобщите, че не помага на своята и вашата кауза, като се опитва да осуети плановете ни за нашето семейство.
— Напълно съм сигурна, че той не… — поде Каталина.
— Напълно съм сигурна, че го прави; и ще е по-добре да го предупредите да не застава на пътя ни — прекъсна я старата жена рязко и бързо се отдалечи.
— Собственият ми годеж… — опита се да каже Каталина.
— Вашият годеж? — Майката на краля повтори думите, сякаш не ги беше чувала никога преди. — Вашият годеж ли? — Внезапно тя се разсмя, отмятайки глава назад, с широко отворена уста. Зад нея принцесата също се засмя, а после всички дами се разсмяха на глас при мисълта как принцесата-беднячка говори за годежа си с най-желания принц в християнския свят.
— Баща ми изпраща зестрата ми — изплака Каталина.
— Твърде късно! Твърде много сте закъснели! — с провлечен тон изрече майката на краля, облегната на ръката на приятелката си.
Каталина, изправена пред дузина смеещи се жени, кикотещи се истерично при мисълта за тази окаяна принцеса, която предлага нищожните си съдове и злато, сведе глава, провря се покрай тях, и си отиде.
Същата вечер посланикът на Испания и един италиански търговец, който притежаваше значително богатство и голяма дискретност, стояха един до друг на обвития в сенки кей в едно тихо кътче на лондонските докове и наблюдаваха как без много шум се товарят испански вещи на един кораб, потеглящ за Брюж.
— Значи тя не е дала съгласието си за това? — прошепна търговецът, чието мургаво лице бе осветено от потрепващата светлина на факлите. — Ние на практика крадем нейната зестра! Какво ще стане, ако англичаните внезапно заявят, че женитбата ще се състои, и се окаже, че ние сме изпразнили хранилището ѝ за скъпоценности? Ами ако разберат, че зестрата най-сетне е пристигнала от Испания, но така и не е стигнала до хранилището ѝ за скъпоценности? Ще ни обявят за крадци. Ще бъдем крадци!
— Никога няма да кажат, че сватбата ще се състои — каза посланикът простичко. — Ще конфискуват вещите ѝ и ще я затворят в мига, когато обявят война на Испания, а те могат да го сторят вече всеки момент. Не мога да позволя парите на крал Фердинанд да паднат в ръцете на англичаните. Те са наши врагове, не наши съюзници.
— Какво ще прави тя? Ние опразнихме съкровищницата ѝ. В хранилището ѝ за пари и скъпоценности има само празни сандъци. Оставихме я като просякиня.
Посланикът сви рамене:
— Тя и бездруго е съсипана. Ако остане тук, когато Англия влезе във война с Испания, тя ще е вражески заложник и ще я хвърлят в тъмница. Ако избяга с мен, няма да получи мило посрещане, когато се завърне у дома. Майка ѝ е мъртва, а семейството ѝ е разорено и съсипано, тя също е разорена. Не бих се изненадал, ако се хвърли в Темза и се удави. Животът ѝ приключи. Не виждам какво ще стане с нея. Мога да спася парите ѝ, ако се съгласите да ги откарате. Но не мога да спася нея.
Знам, че трябва да напусна Англия; Артур не би искал да остана, за да се излагам на опасност. Изпитвам ужас от Тауър и от дръвника; ужас, който би бил подобаващ, ако бях предателка, а не принцеса, която никога не е сторила друго прегрешение, освен да изрече една голяма лъжа и то в името на възможно най-добра кауза. Ще бъде най-голямата ирония на всички времена, ако бъда принудена да положа глава на дръвника, на който загина Уорик, и да умра — една испанска претендентка за престола, да умра там, където той умря като Плантагенет.
Това не трябва да се случва. Виждам, че думата ми няма стойност. Не съм такава глупачка, за да мисля, че все още мога да имам власт. Дори вече не се моля. Дори не питам за съдбата си. Но мога да избягам. И мисля, че моментът да го сторя е сега.
— Какво сте направили? — изумено запита Каталина своя посланик. Описът в ръката ѝ потрепери.