Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Фантом
Фантом - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фантом

Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:

След наелектризиращите световни бестселъри „Снежния човек“ и „Леопардът“ лудият норвежец Ю Несбьо ни поднася „Фантом“. Брилянтният, вече бивш полицай Хари Хуле се впуска в мрачните дълбини на разследване, което ще определи тънката нишка на собственото му бъдеще.
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 173
Перейти на страницу:

В двора видях джипа ѝ — от високопроходимите, с които тузарите хвърчат по централните улици. Почуках на вратата на жилищната сграда — така, научи ме тя, се наричала къщата, обитавана от стопаните. Никой не ми отвори. Извиках, ехото отекна между стените. Пак нищо. Може да е излязла да поязди, предположих. Все едно. Знаех къде си държи парите, а такива селски постройки никога не се заключват. Натиснах дръжката и се оказах прав: отключено. Тъкмо се качвах към спалнята, тя изникна изневиделица. Внушителната ѝ фигура застана разкрачена горе в халат.

— Какво правиш тук, Густо?

— Исках да те видя — отвърнах и се усмихнах широко.

— Запиши си час при зъболекар — отвърна студено тя.

Зъбите ми действително бяха потъмнели и изглеждаха като из гнили, но с помощта на четка с метални зъбци бързо щях да ги почистя.

— Какво правиш тук? — повтори тя. — Пари ли искаш?

С Исабел се разбирахме от половин дума. Би било излишно да лицемерничим.

— Пет бона? — пробвах аз.

— Няма да стане. Отдавна приключихме с теб. Да те откарам ли обратно до спирката?

— Недей така, Исабел. Едно бързо…?

— Шшт!

Чак след малко загрях. Явно гладът за виолин ми беше изпил акъла. Та тя стоеше по халат посред бял ден, и то гримирана.

— Очакваш ли някого? — попитах аз.

Тя мълчеше.

— Нов тъпкач?

— Така става, като не си спазваш графика, Густо.

— Много съм добър в компенсациите — отвърнах, сграбчих ловко китката ѝ и я притеглих към себе си.

— Мокър си — дърпаше се тя, но не по-ожесточено от друг път, когато искаше груб секс.

— Вали — обясних и захапах меката част на ухото ѝ. — А твоето извинение какво е?

Ръката ми се плъзна под халата ѝ.

— И вониш! Пусни ме!

Ръката ми погали епилираните ѝ слабини, напипа процепчето. Беше не просто влажна, а мокра. Можех веднага да вкарам два пръста. Но ми се стори прекалено мокра. По кожата си усетих нещо слузесто. Отдръпнах си ръката. По пръстите ми бе полепнало нещо бяло и слузесто. Погледнах изумен Исабел. По лицето ѝ се изписа тържествуваща усмивка. Тя се наведе към мен и прошепна:

— Както вече казах, така става, като не си спазваш графика.

Побеснях. Вдигнах ръка да я ударя, но тя сграбчи китката ми и не успях. Яка кучка се оказа тази Скойен.

— Върви си, Густо.

Нещо засмъдя в очите ми. Ако не знаех какво е, щях да предположа, че са сълзи.

— Пет бона — прошепнах със задавен глас.

— Няма да стане. Ако ти дам, пак ще се върнеш. А това не може да продължава.

— Проклета курва! — креснах аз. — Забравяш няколко много важни неща. Или ще ми дадеш кинти, или ще изпея всичко на вестниците. И не говоря за чукането, а за акцията „да изчистим Осло“, в която си в комбина със стареца. Шибани псевдо-социалисти, дрога и политика — в един кюп. Колко според теб ще ми платят от „Ве Ге“?

Вратата на спалнята се отвори.

— На твое място веднага бих си плюла на петите — посъветва ме Исабел.

В тъмното зад нея подът проскърца под нечии стъпки. Исках да побягна. Наистина. Но въпреки това си останах на мястото.

Стъпките приближаваха.

В мрака проблеснаха белите линии по лицето му.

Тъпкач. Сексуален хищник.

Той се прокашля.

И пристъпи на светло.

Въпреки началните симптоми на абстиненция отново усетих желанието да докосна гърдите на този ослепителен красавец; да усетя горещата му потна кожа под пръстите си; да почувствам как мускулите му се стягат инстинктивно от възмущение какво, по дяволите, си позволявам.

— Кой? — попита Хари.

— Микаел Белман — повтори Беате, след като си прочисти гърлото.

— Белман?

— Да.

— Под ноктите на Густо има следи от кръвта на Белман?

— Така изглежда.

Хари отметна назад глава. Това променяше всичко. Или не? Този факт не означаваше непременно, че Белман има пръст в убийството на Хансен, но началникът на ОРГКРИМ очевидно криеше нещо.

— Махай се оттук — нареди ми тихо Белман.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)