Фантом
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 978-954-357-279-3
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фантом». Краткое содержание книги:
Преследван от призраците на дългогодишния полицейски опит, Хари отново избягва към Хонконг, като този път вярва, че ще остане там завинаги. Но се случва немислимото. Синът на единствената жена, която е обичал, е арестуван за убийство. Олег — отгледан от Хари, но и изоставен от него, се е забъркал с наркотици. Сега противоречивият инспектор трябва да се върне в Норвегия, за да докаже, че Олег не е убиец. Полицията отказва да го върне на служба и Хуле е принуден да навлезе сам в света на най-съсипващия наркотик, попадал някога на улиците на Осло.
А истината, толкова важна за Хари и Олег, се крие в налудничавия лабиринт на миналото…
Къщата на Микаел и Ула Белман се намираше на възвишението отпред. От скалата се откриваше отличен изглед към прозореца на дневната им. Трюлс я бе гледал как седи вечер на дивана и се бе любувал на красивото ѝ лице, на нежната ѝ фигура, която годините почти не бяха успели да променят. Ула си оставаше най-красивото момиче в Манглерю. Понякога виждаше и Микаел до нея. Двамата се целуваха и милваха, а после винаги се пренасяха в спалнята. Бернтсен не знаеше дали изобщо иска да става свидетел на продължението. Сякаш предпочиташе да я вижда сама — седнала на дивана с книга в ръка, подвила крака под дупето си. Тя току хвърляше поглед към прозореца, сякаш усещаше, че някой я наблюдава. Възбудата на Трюлс нарастваше. Дали тя се досеща чий поглед е вперен в нея?
Сега обаче прозорецът тъмнееше. Ула и Микаел се преместиха в нова къща. Бернтсен провери, но не откри безопасен наблюдателен пункт към нея. А както беше тръгнало, време за подобни занимания едва ли щеше да му остане. Бяха го набелязали.
Подмамиха го да посети Хуле в „Леон“ през нощта и го нападнаха.
Опитаха се да се отърват от него. Да очистят човека, който „чистеше“ неудобните доказателства. И защо? Защото знае прекалено много? Човек на двойна хранилка като него знае много по презумпция. В това няма нищо необичайно. Бернтсен не разбираше какво става. Проклятие! Все едно каква е причината. Важното е да отърве кожата.
Премръзнал, изтощен, той чувстваше болки по цялото тяло, но не смееше да се прибере, преди да се развидели. Искаше непременно да е сигурен, че пътят му е чист. Добере ли се жив до апартамента си, ще устиска. Разполагаше с артилерия, достатъчна да удържи обсада. Съжаляваше за пропиляната възможност да ги застреля, ала опитат ли се да му посегнат пак, ще им покаже, че не могат току-така да светят маслото на Трюлс Бернтсен.
Трюлс стана, изтупа игличките, полепнали по дрехите му, потръпна зиморничаво и разтри мускулите на ръце, за да се стопли. Пак погледна към къщата. Започваше да се развиделява. Замисли се и за другите жени, които бе харесвал. Например за дребничката смугла хубавица от „Фюрлюсе“. Мартине. По едно време беше почти сигурен, че и тя го харесва. Мартине работеше сред опасни хора, а мъж като него би ѝ осигурявал закрила. Мартине обаче се отдръпна, а той — познатата стара история — не събра достатъчно кураж да ѝ покаже открито симпатията си и да се сблъска с директния ѝ отказ. Предпочиташе да чака, да се надява, да протака, да се измъчва, да вижда окуражителен жест там, където други, не толкова отчаяни мъже, виждат единствено дежурна вежливост. Един ден дочу как някой я поздравява за бременността ѝ. Проклета курва. Всички са курви. Като момичето, което Густо Хансен използваше за разузнавач. Курви, курви… Ненавиждаше тези жени. И мъжете, способни да накарат тези жени да ги обикнат.
Колкото и да скачаше и да размахваше ръце, Трюлс Бернтсен не успя да се сгрее.
Хари се върна в Квадратурата. Седна в кафенето до пощата. То отваряше четири часа по-рано от „Скрьодер“. Наложи се да се нареди на опашка от прежаднели за бира клиенти, докато се сдобие със заветната закуска.
Ракел първа се свърза с него по новия му телефон. Помоли я да провери пощата на Олег.
— Има писмо от Белман за теб. Прилича на списък с адреси.
— Добре. Препрати го на Беате Льон — и Хари ѝ издиктува имейл адреса на криминалистката.
После изпрати есемес на Беате да я уведоми какво ѝ е изпратил и довърши закуската си.
Прехвърли се в гостилницата на Големия площад и си поръча силно кафе. Беате се обади.
— Сравних списъците, които копирах от патрулите, с изпратените от теб по имейла. Откъде ги взе?
— Белман ги е получил и ми ги препрати. Искам само да разбера дали са му докладвали изчерпателно, или са му спестили част от информацията.
— Всички адреси в единия списък са налице и в другия.
— Мхм. Не спомена ли, че още не си получила списъка на един от патрулите?
— Защо е всичко това, Хари?
— Опитвам се да накарам подкупното ченге да ни съдейства.
— В какво?
— Да открием къде се крие Дубай.
Мълчание.
— Ще видя дали ще успея да се сдобия с липсващия списък — въздъхна Беате.
— Благодаря ти. До по-късно.
— Чакай.
— Какво?
— Не си ли любопитен да узнаеш какво показва ДНК анализът на кръвта под ноктите на Густо?
Трийсет и пета глава
През лятото се чувствах господар на Осло. Изтъргувах Ирене за половин кило виолин. Една втора от количеството продадох на улицата. Печалбата възнамерявах да вложа в нещо мащабно — нова лига, която да отвее стареца. Но преди това исках да отпразнувам успеха. За малка част от сумата си купих костюм в тон с обувките, подарени ми от Исабел Скойен. Заприличах на милионер. Служителите в „Гранд“ дори не повдигнаха вежда, когато влязох във фоайето и поисках да наема луксозен апартамент. Купонясвахме двайсет и четири часа в денонощието. Точният ни състав се менеше, но иначе всичко си беше като в доброто старо време: лято, Осло, мацки, момчета. Само хапчетата станаха малко по-тежки. Дори Олег се освести донякъде и се върна към старото си аз. Оказа се, че съм имал повече приятели, отколкото помня, а дрогата замина по-бързо, отколкото предполагах. От „Гранд“ ни изритаха. Отседнахме в „Кристиания“, после в „Радисън“ на площад „Холберг“. Това, разбира се, не можеше да продължи вечно, но нима има вечни неща?