Изиграният
- Автор: Баттлз Бретт
- Серия: Джонатан Куин #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изиграният». Краткое содержание книги:
Конгресменът замълча. Дишаше дълбоко и равномерно. Накрая се обърна към Куин.
— Може би няма да е зле да ми разкажете всичко. И, господин Дрейк, ще е най-добре да започнете с истинското си име.
Куин се замисли. Нямаше начин да разкрие всичко на конгресмена, но можеше да му каже достатъчно.
— Джонатан Куин — започна той с лъжа.
Това не беше истинското му име.
Нейт остана в операционната почти до полунощ. Намираше се в малка частна клиника западно от центъра. Доктор Хан (който не беше хирург) се погрижи той да получи възможно най-доброто лечение. А Куин му обеща солидно възнаграждение срещу мълчанието на персонала.
Куин и Орландо чакаха в малка стая без прозорци. Не Вин също бе с тях, но непрекъснато му звъняха и час по час излизаше, за да говори.
— Много новини тази вечер — каза им старецът. — Всички говори за стрелба в „Максуел“. Мислят, че в град има опасни хора.
— Имаше — отвърна Куин.
— Конгресмен също говорил по Си Ен Ен. Казал, че бил на неподходящо място в неподходящ момент. Някакви местни го спасили. Никой не споменава опит за убийство.
Куин изсумтя. Това беше добре. Но в действителност вече не му пукаше какво се случва. Пукаше му само за Нейт и Орландо.
Беше напуснал Лос Анджелис, защото се тревожеше, че приятелката на мъртвия му приятел е в опасност. Сега тя беше мъртва и той бе дръпнал спусъка. Опитваше се да не мисли за това, но никак не му се удаваше.
Орландо като че ли усети мислите му. Постави ръка на гърба му и бавно разтри тила му. Не каза нищо, което бе поредното доказателство колко добре го познава. Ако му се искаше да говори, тя щеше да се отзове. Знаеше го.
Изминаха още тридесет минути, преди доктор Хан да влезе в чакалнята.
— Вече е в стаята си — каза той. — Издръжлив е. Изгубил е страшно много кръв, но ще се оправи. Е… като се има предвид…
Поведе ги към стаята на Нейт.
— Няма да се събуди до сутринта — каза им той.
— Няма да се бавим — отвърна Куин.
Лекарят го погледна, после отмести поглед към Орландо и накрая към Не Вин.
— Мисля, че няма да е зле да поспите — отбеляза накрая и ги остави.
Куин застана до леглото на чирака си. Навсякъде имаше проводници и тръби, а Нейт приличаше на захвърлена марионетка, чакаща кукловода си.
Лицето му беше спокойно. Куин почти успя да повярва, че е добре и скоро всичко ще бъде като преди. Но после погледът му се отмести от лицето на Нейт към превързаното рамо и накрая към краката.
Левият му крак надигаше чаршафа, но не и десният. Беше ампутиран непосредствено над счупването, приблизително по средата на прасеца.
Нейт щеше да остане инвалид.
Но протезите се бяха усъвършенствали много, помисли си Куин. Поне така му каза Орландо, когато беше принуден да реши дали да запазят стъпалото на Нейт.
Видя Таша само още веднъж. Срещнаха се в един от семейните ресторанти по Кларк Кей. Тя беше дошла първа и седеше на външна маса до реката.
— Намерихме мнимия убиец — каза тя, след като сервитьорката прие поръчките им. — Името му е Ахмад Камарудин. Открихме го завързан и в безсъзнание в един държавен апартамент източно от центъра. Всъщност твоят приятел го откри.
Имаше предвид Не Вин. Бяха се разбрали той да продължи издирването на мнимия убиец.
— Косъмът в апартамента в „Кейсайд“ се оказа негов. Точно както предполагаше.
Куин кимна. Нямаше какво да каже.
— Освен това успяхме да проследим назад действията на Джени. Може би ще успеем да попаднем на нещо, което да ни каже повече за… хората, за които е работила.
— Няма да е зле да проучите и съпругата — каза Куин.
— Съпругата на Гереро? Мислиш ли, че е от тях?
— Не — рече той. — Но се чудя дали не е била набелязана за вербуване, с намерението да я издигнат на преден план след убийството на мъжа й. Може да са планирали да я използват точно както каза Джени. Ако случаят е такъв, госпожа Гудман вероятно вече е установявала случайни контакти с LP, без да подозира. Може да имат човек дори в мозъчния й тръст.
Таша се замисли.
— Възможно е. Ще опитам да проверя. Благодаря.
Куин се загледа в едно речно такси, което бавно минаваше покрай тях. После отново се обърна към Таша.
— Защо ми каза всичко това?
— Защото…
Тя млъкна, тъй като пристигнаха напитките им — бира за Куин и джин с тоник за нея. Щом сервитьорката си отиде, Таша продължи: