Изиграният
- Автор: Баттлз Бретт
- Серия: Джонатан Куин #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изиграният». Краткое содержание книги:
И без да каже нищо повече, тя се обърна и тръгна към склада.
Куин вдигна леко пистолета. В ума му проблесна спомен от плаването им до Кабо Сан Лукас. Двамата с Марков пият бира и почти не обръщат внимание на въдиците си. Джени целува приятеля си и се изтяга на покрива на кабината, за да се попече.
Тя се разсмя.
— Няма да ме убиеш, така че просто ме арестувай и ме отведи.
Атина. По една случайност Марков и Куин се бяха озовали по едно и също време там, по работа. Бутилка гадно узо, вечер, продължила по-дълго, отколкото бяха планирали, разговор за мечти и желания, състоял се благодарение на алкохола и късния час.
— Ти си просто чистач. Санитар — каза Джени. — Знаеш как да премахваш трупове, а не как да ги създаваш. Стига си си играл.
Сан Диего, на платноходката в края на деня. Куин наблюдава Марков, а Марков гледа Джени. Вниманието и засилващата се любов в очите на приятеля му са съвсем искрени. Но за какво?
— Не си играя — каза Куин.
Джени още се усмихваше, когато куршумът я улучи в гърдите.
Не беше перфектен изстрел, но бе повече от достатъчен.
Куин отиде до нея. Беше паднала по гръб на пясъка. Чу я как вдиша последните глътки въздух, които щяха да поемат дробовете й. На лицето й беше изписана изненада.
— Последната ти грешка беше, че ме подцени.
39.
Куин остана до Джени, докато не се увери, че е мъртва. После я вдигна, преметна я през здравото си рамо и тръгна към склада.
Таша го чакаше в края на храстите.
— Нямаше да изкопчим нищо от нея — каза той.
— Зная.
— Приятелите й щяха да я измъкнат, нали?
— Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че да.
— Кои са те?
— Точно това се опитваме да разберем.
Куин кимна. Това вече не беше негова битка. Убиецът на Марков бе мъртъв. За момента само това имаше значение.
— Шефът ми няма да се зарадва особено — каза Таша, докато си пробиваха път през храстите. — Но ще разбере. Аз… ъъъ… смятам да му кажа, че е била убита при преследване.
Куин сви рамене.
— Каквото ти свърши работа.
Докато приближаваха телената ограда, Лиан скочи от един контейнер.
— Дай на мен — каза той и посегна към тялото на Джени.
— Ще се справя — отвърна Куин.
Лиан кимна и ги поведе покрай склада. Когато стигнаха отвора в оградата, човекът на Не Вин отвори телта, за да може Куин да пренесе трупа.
Не Вин го чакаше от другата страна.
— Как са конгресменът и приятелят ми? — попита Куин.
— Добре са — отвърна Не Вин. — В колата са.
— Ами мъжа, когото ударих?
Не Вин сви рамене.
— Какъв мъж?
— Благодаря — каза Куин. Обърна се към Таша. — Предполагам, че трупът не ти трябва.
— Не.
Без да каже нищо повече, Куин се обърна и тръгна между контейнерите. Този път само Не Вин и Лиан го последваха.
Отне му десетина минути да открие каквото му трябваше.
Контейнерът беше тъмносин, а отстрани с големи бели букви беше изписано: „Барон & Барон“ ООД. Куин погледна към Лиан.
— Този.
Лиан отвори контейнера, той внесе тялото вътре, остави го на пода и се обърна, без да го погледне повече.
Щом се озова навън, Лиан затвори вратата.
— Няма да е зле да отпътува скоро — каза Куин на Не Вин. — И ще бъде жалко, че ще падне от палубата насред океана.
— Да — съгласи се Не Вин. — Жалко.
— И кога точно ми каза, че има вероятност да ме убият? — остро попита Мъри, когато Куин отвори вратата на автомобила на Не Вин.
— Не сега, Кенет — отвърна той.
С Таша се качиха отзад при Мъри и конгресмена. Беше доста тясно, но все пак се наместиха. Мъри бе видимо възбуден, а конгресменът беше притихнал, взираше се в пода и не поглеждаше никого.
Лиан седна зад волана, а старецът зае обичайното си място. Не можеха да се поберат всички, така че другият трябваше да изчака някой да го прибере.
Щом потеглиха, Гереро най-сетне вдигна глава.
— Работеше за мен от година — каза той, сякаш не можеше да повярва на собствените си думи. — Канил съм я в дома си на празненства и срещи. Виждах я почти всеки ден в офиса. — Обърна се към Таша. — Когато ми казахте, че целта й е била да ме убие, аз… не можах да повярвам. Защо? Защо й е да го прави?
Куин погледна навън.
— Защото така й е било наредено.