Борсов посредник

— А, забравих да ви кажа. Искам едно споразумение по принцип още сега или в противен случай ще разговарям с „Нинтендо“. — Да очаква човек японска компания да вземе решение веднага, това беше все едно да очаква невъзможното да се случи. Тук обаче те нямаха избор. Предложението ми се вписваше идеално в стратегията им и те не можеха да рискуват да ме изпуснат.

Ние пък се нуждаехме отчаяно от пари в брой.

Последваха още дебати.

— Трябва да позвъним в Токио — каза Йоши.

— Ами звънете — отвърнах.

И зачакахме. В един ни донесоха някакво японско ястие за обяд. В един момент Йоши се появи да се увери, че сме наред.

— Добре сме — успокоих го. — Докъде стигнахте?

— Много е трудно. Сега е девет вечерта в Токио. Но ние правим всичко възможно.

Той понечи да излезе, но аз го спрях.

— Един момент, Йоши! Има две неща, които искам да обсъдя с теб.

Той се поколеба. Посочих му един стол.

— Сядай.

Той размисли над предложението ми и седна. Изглеждаше нащрек. Имах си хас да не е.

— Тод Съдърланд е вашият адвокат, нали?

— Върши ни услуги, така е — отвърна той с озадачен вид.

— Защо го изпратихте да запуши устата на бащата на Джонатан Бърджи?

— Джонатан Бърджи?

— Момчето, което загина при нещастен случай с мотоциклет, след като е играло на една от машините ни с виртуална реалност. И е вземало ЛСД.

Той занемя, като мислеше напрегнато.

— Щеше да стане много лошо за цялата промишленост за виртуални системи, ако тази история се раздухаше — проговори накрая. — Особено за електронните игри с виртуална реалност. В действителност комбинацията между ЛСД и виртуалната реалност би могла да се окаже не по-добра от самия нещастен случай. Вие знаете колко е важен пазарът на електронни игри с виртуална реалност за „Онада Индъстрийз“. Не бихме могли да допуснем съдебен процес, който да стане публично достояние.

— Как разбрахте за инцидента?

Йоши повдигна рамене.

— Дейвид ли ви каза?

Той само повдигна рамене.

— Остана още едно нещо — казах. — Погледни това. — Побутнах по масата към него фотографията, която Кийт му беше направил на паркинга на „Феърс Систъмс“.

Той я взе и се навъси.

— Показах я на Джим Робъртсън, собственика на кръчмата „Инч“ в Къркхейвън. Той ми каза, че те е разпознал като човека, който пил с Ричард вечерта, преди брат ми да бъде убит. Този мъж се е бил регистрирал в „Робъртс Армс“ под името Хиро Судзуки.

Йоши се навъси още повече.

— Защо си ходил там, Йоши?

— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ти.

— Но ако нямаш какво да криеш, тогава защо не ми отговориш?