Портрет в сепия [bg]

Когато заприиждаха родственици и приятели — всички облечени в траур и с носна кърпичка в ръка, — те бяха скандализирани, понеже за пръв път присъстваха на погребално бдение на слънчева светлина, със сватбени цветя и без ридания. Взеха да подмятат двусмислици и досега някои още ме сочат с пръст, убедени, че с радост съм посрещнала смъртта на Паулина дел Валие, понеже съм копнеела да сложа ръка на наследството. Всъщност нищо не наследих, защото синовете й, заедно с адвокатите си, на бърза ръка се заеха с това, но и нямах нужда — баща ми ми остави достатъчно, за да живея почтено, а останалото си набавям, като работя. Въпреки безкрайните съвети и поучения от страна на баба ми, така и не успях да развия нейния усет за сделки — никога не ще бъда богата и това ме изпълва с радост. На Фредерик Уилямс също не му се наложи да влиза в стълкновение с адвокатите, понеже парите го интересуваха много по-малко, отколкото злите езици бяха твърдели толкова години наред. Освен това приживе жена му му бе давала значителни средства, които той предвидливо бе съхранил на сигурно място. Синовете на Паулина не успяха да докажат, че бракът на майка им с бившия иконом е незаконен и бяха принудени да отстъпят и да оставят чичо Фредерик на мира. Не можаха да заграбят и лозята, защото те се водеха на Северо дел Валие и затова насъскаха адвокатите по дирите на свещениците с надеждата да си възвърнат имуществото, което последните им бяха отмъкнали, плашейки болната с казаните в пъкъла, но както е известно, досега няма смъртен, спечелил дело срещу католическата църква, понеже Бог е на нейна страна. Така или иначе, пари имаше предостатъчно и синовете, неколцина родственици и дори адвокатите живеят с тях и досега.