9-те слънца [bg]

Тръгвам по коридора с вдигнат пистолет.

Подминавам тъмен праг и усещам хладина на цев да се опира в косата ми.

Замръзвам.

— Хвърли пистолета — казва глас. На руски.

Подчинявам се.

Пистолетът ме подкарва към центъра на коридора и един мъж застава пред мен. Огромно тяло, червена коса, месести устни и очи с торбички.

— Пипнах я — извиква той на английски.

От стаята в дъното на коридора излиза Русолявия. Късата му коса не стърчи нагоре, обръсната е почти нула номер. Грамаден е като руснака. Не е ли редно телохранителите да са по-едри? Лицето му е незабележително, очите му са каменносиви. Облечен е с хубава риза, разкопчана, и джинси.

— Кой е с теб? — пита ме на английски.

— Никой. Сама съм.

— Ако ме лъжеш, приятелят ми ще ти простреля ухото.

— Не лъжа.

— Погледни ме, курво.

Поглеждам го и той се втренчва в мен. Намръщва се, после се усмихва.

— Ела с мен.

Взима пистолета от руснака, притиска го в главата ми и ме блъска.

— Ти върви да огледаш наоколо. Виж дали е толкова глупава да дойде сама. Обади се в офиса и им кажи, че е тук.

Чувам руснака да се отдалечава, пуфтейки. Диша през устата.

В края на коридора има открехната врата и в приглушената светлина зървам ръб на легло.

Върху леглото — бледа тънка ръка. Устата ми пресъхва. Гледам тази ръка, отпусната върху чаршафите на леглото в отсрещния край на стаята.

Бутвам вратата с връхчетата на пръстите си.

Нели лежи на леглото сънена и примигва като дете, изтръгнато от сънищата.

За миг забравям къде съм и пристъпвам напред. Цвиман ме блъсва върху леглото. Извъртам се, понечвам да побягна и върху лицето ми се стоварва юмрук. Веднъж, два пъти и накрая ритник се забива като чук в гърдите ми. Устата му е разкривена от гняв.

Нели се опитва да седне в леглото.

— Коя си ти? — пита ме Цвиман.

— Сестра й.

— Заради тази кучка надупчи мястото ми?

Акцентът му е силен. Очевидно са му докладвали за стрелбата в „Лъки Страйк“ и е изпратил гуляйджиите да си вървят. Чудя се как е разбрал толкова бързо. И после се сещам — всеки притежател на бордей подкупва ченгетата.

— Да. Не я наричай кучка — отвръщам.

Той се засмива.

— Извинявам се, кучко. Не знаех, че ще те обидя, кучко. Благодаря, че застреля клиентите ми и освободи курвите ми, кучко.

Засмива се отново. Насочва пистолета към Нели.

Нели се присвива. Пистолетът е опрян в слепоочието й.

— Полицията ще дойде тук. Стрелях в заведението ти. Ще поискат да разговарят с теб.

— Няма. Нищо не ме свързва с „Лъки Страйк“. Никакъв документ — свива той рамене. — И без това влиятелните хора в участъка са мои. Създаде малка бъркотия, която ще разчистя за пет минути. Но, мамка му, кучко, куражлия си!

Стискам зъби да преодолея болката от ударите и ритниците, които ми нанесе.

— Кой те изпрати? — пита ме той. Все едно ще водим истински разговор.

— Никой. Дойдох сама.

— Не ме лъжи. За кого работиш? Баран? Марков? Нигерийците?

— Не лъжа. Аз съм й сестра. Виж лицата ни, ще разбереш.