Разплата

Агнес Мърфи живееше на около километър от тях и беше известна с това, че подслушва всеки разговор. Съседите подозираха, че единственото й занимание е да седи до телефона и да грабва слушалката, щом чуе припукване. Тя наистина слушаше невярващо разговора на Пийт и веднага започна да се обажда на приятели в града.

Флори пристигна светкавично и двете жени се качиха на понтиака на Лайза, която мразеше да шофира и го правеше по-зле и от Флори, но в момента това нямаше значение. Потеглиха към града, лъкатушейки по алеята сред разхвърчалия се чакъл. И двете плачеха и бърбореха несвързано.

— Каза, че е ранен, но е добре — предаде Лайза, — че са го заловили, но успял да избяга и през последните три години се сражавал като партизанин.

— Боже господи! — не спираше да повтаря Флори. — Какво е това „партизанин“?

— Нямам представа, нямам представа. Не мога да повярвам.

— Боже господи!

Спряха на улицата и се втурнаха в къщата на Шърли Армстронг, най-близката приятелка на Лайза. Тя се суетеше в кухнята, когато Лайза и Флори нахлуха с новината. След като си поплакаха прегърнати, Лайза се обади от нейния телефон в болницата в Сан Франциско. Докато чакаше, триеше сълзите си и се мъчеше да се овладее. Флори изобщо не направи подобен опит, седеше с Шърли на канапето и двете не спираха да плачат.

Лайза поговори с Пийт десетина минути, после даде телефона на Флори. Самата тя излезе от къщата, отиде с колата до училището, намери класната стая на Стела, издърпа дъщеря си в коридора и й съобщи невероятната новина.

Докато я освободи от часовете, учителите и директорът се бяха събрали в учителската стая за поредната порция прегръдки и поздравления.

Междувременно Флори действаше с телефона. Обади се в кабинета на ректора на „Вандербилт“ и настоя незабавно да намерят Джоуел. Обади се и на Декстър Бел в църквата. Звънна на Никс Гридли в ареста. В качеството си на шериф Никс беше неофициалната свръзка за всички важни новини.

Само час след обаждането на Пийт всички телефони в града звъняха.

Лайза и Флори се прибраха у дома и се помъчиха да съставят план. Беше краят на февруари и на полето нямаше работа. В задния двор се събираха всички негри, за да проверят дали е истина. Лайза излезе на верандата и потвърди новината. Декстър и Джаки Бел пристигнаха първи да споделят момента и не след дълго ги последва кавалкада от автомобили на приятели.

Два дни по-късно Флори откара Лайза на гарата, където ги чакаше група изпращачи. Лайза благодари на всички и ги прегърна, после се качи на влака за тридневното пътуване до Сан Франциско.

Първата операция продължи осем часа, докато лекарите вършеха сложната задача да счупят и да наместят повторно повечето кости на левия крак на Пийт. Когато приключиха, кракът с пироните беше дебело гипсиран от хълбока до глезена. Повдигнаха го под болезнен ъгъл, привързан с ремъци, макари и вериги. Десният крак на Пийт беше увит в марля и болеше не по-малко. Медицинските сестри не оставяха пациентите без болкоуспокояващи, затова през двата дни след операцията Пийт рядко беше буден.

И слава богу. През месеца, който беше прекарал на медицинския кораб, имаше кошмари, връхлитаха го спомени и беше спал съвсем малко. Ужасите от последните три години го преследваха денонощно. Един психиатър му посвети известно време и го накара да говори, но повторните преживявания само влошиха нещата. Лекарствата пък го объркваха. Ту изпадаше в толкова силна еуфория, че се смееше на глас, ту потъваше в дълбока депресия. Спеше на пресекулки денем и често крещеше през нощта.

Медицинските сестри намалиха обезболяващите, когато научиха, че скоро ще пристигне съпругата му. Сетивата му трябваше да са възможно най-остри.

Лайза последва една сестра до отделението и видя две дълги редици легла, разделени с тънки завеси. Докато крачеше, не можеше да не хвърля по някой поглед към пациентите, повечето просто момчета, неотдавна завършили гимназия.

Когато сестрата спря, Лайза си пое дълбоко дъх и дръпна завесата. Внимаваше да не докосва веригата, макарите и ранените крака и се строполи върху гърдите му за неистова прегръдка, на която изобщо не се беше надявала. Пийт обаче беше копнял за нея от години.